Грешно време


Често се замислям, че може би съм се родила в грешното време. 
Време без ценности, уважение и любов. 
Но как да съществувам? 
Може би е странно но аз съм от онзи старомоден тип жени, които обичат изненадите. Предпочитам някой да ми отвори вратата, да ми даде якето си или да ми подаде ръка за да не се спъна, вървейки по разбитите плочки. 
В днес време мъжете смятат, че ако носят парите в
семейството са богове. Забравят, че една жената трябва да бъде обгрижвана, обичана и желана. 
Проблема на нашето общество е, че смесване парите с любовта  а те всъщност нямат нищо общо. Яхтите, автомобилите и скъпите хотели няма да ти донесете нищо, ако вечер заспивате с гръб един към друг. Ако я няма онази искрица, която подлудява и ви прави зависими един от друг. Това е любовта, в малките неща, които всъщност имат толкова
голямо значение. 
Едно цвете откъснато от градината, може да означва много повече от 100 рози. 
Трабва да се научим да ценим малките неща. Вярвам, че когато това се случи живота ни ще е на едно съвсем различно ниво. Ще оценяване всичко и ще ни се случват все по-хубави неща. 
Най важното обаче е, че ние, жените сме силни. 
Можем да си отворим вратата, да си носим куфара и да вървим сами но въпроса не е в това. 
Въпроса е в малкияр жест на внимание, които ни накарал всеки един от нас да се почувства специален. 
Точно тези жестове карат сърцето да бие.
И нищо друго няма значение. 
Любовта се крие в малките неща, трябва само да се научим да ги откриваме и да ги ценим. 
И както са казали хората - влюбеният човек е добър. И това е така, точно защото когато обичаш и си обичам сърцето ти се изпълва с доброта и щастие. 
Което неволно предаваш на останалите.