Представям си утре


Всеки от нас е създаден със свой собствени качества или недостатъци, предимства, привилегии или малоценност.Всеки по себе си е различен и се развива по свой характерен начин.

Голяма част от обществото се отнася прекалено „ еднократно” към същността на думата „ утре” . За тях тя значи поредното утре ,което ще прекараме както всеки ден – ще станем рано, ще пием кафе, забързани да не закъснеем за работното си място- за
нещо,което правим не защото искаме, а защото трябва.Налага се,защото няма друг начин да задоволим всекидневните си потребности, от които всеки се нуждае за да постига вътрешния си мир.

Понякога е трудно да намериш смисъла, понякога трябва да пребродиш света, за да намериш това, което всъщност е в теб. Да опознаеш другите, за да опознаеш и себе си.На това ни учи романът „ Алхимикът” на Паулу Коелиу- „Себепознаването е
дълъг и труден процес-едно от предизвикателствата на живота”.

Самозабравяме се, чувстваме се толкова притиснати, безпомощни, празни,но въпреки това всеки ден си повтаряме, че утрото ще е различно, но газим с все по-малко сили в калта на несправедливостта.

         Всеки ден се срещаме с различни хора, колкото различни, толкова и фалшиви.Ходим на едни и същи места, правим едно и също всеки ден, но без никакво удовлетворение от постигнатото.Бързаме, бързаме, бързаме.. наблюдаваме как около нас всички се надбягват, думи- безброй, действия- нула и все пак по някакъв начин ни дават хъс, желание. Карат ни да помечтаем, но само толкова. В един момент адски силно ни заболява, защото прекалено сме се отдалечили от себе си. Така сме се засилили, така сме преиграли в това, което правим, че вече не сме себе си. А това е много силна болка- да усетим, че вече не си в собствената си кожа.

Защо го правим?! Зашо се претоварваме с преживяванията, спомените, вещите, чуждите идеи.. това е повече от колкото можем да носим! Защо забравяме мечтите си?

Можем ли да намерим себе си в написаното по-горе? А бихме ли могли да си представим едно „ утре” по по-различен начин?

-Да, бихме! И аз мисля, че ключа към това е: борба, желание, целеустременост.Погледа към всички малки, но толкова значими и прекрасни моменти, правещи живота ни смислен, по-красив, разпръскващ навсякъде любов.Аз смятам, че в това се състой основният смисъл на живота- да победиш, да надвиеш несгодите, след бурята отново да се изправиш с високо вдигната глава, да победиш с достойнство не само бурите, но и самият теб.

        Живота ни учи, че ако оставим нещо добро след себе си, то един ден това ще ни се отблагодари като „ нашето по-добро утре”. Нека използваме времето си пълноценно, нека не отлагаме и не пропускаме възможностите. Времето не чака и един ден няма да има утре, а ще бъде просто „ края на днес”!