малко бойна слава на нашия войник


Българската военна история след ЮОсвобождението е наситена с постижения. 
Тя ни разкрива по един блестящ начин всеобщия ентусиазъм на населението на младата държава, търсещо своето национално обеденение. 
Петте войни в периода 1878-1944 година доказват едно - уменията на родния войник често водят до успех на бойното поле, но на политическо ниво страната така и не получава това,  за което се сражава  нейната
армия. 

В страниците на родния летопис са запечатени редица славни сражения, като сред тях се открояват операции в Сръбско-българската, Балканската и в Първата световна война. Ярък пример за такива са Сливнишката епопея, Одренската епопея и Дойранската епопея. И в трите сражения при изключително неблагоприятни за нея предпоставки Българската армия постига победа, а в световната общественост обръща погледа си на
страната ни, впечетлена от нейния триумф. 

В следващите редове имате възможността да прочетете  някои цетати на бележити чужденци, изследвали постиженията на Българската армия във войните за нажионално обединение.



Никога няма да забравя един ранен войник, който бе отнел една сръбска пушка; ние искахме да го  качим на кола, той отказваше, искаше да ходи пеша. Натоварен с две пушки, неговата и сръбската.... Се бореше да не му отнемат оръжието, което бе завладял с такава храброст.
Д-Р Шарл Роа (дворцов лекар)

Пред победата на българите при Сливница трябва да се преклонят както малките, така и големите държави. 
Австийският вестнитк ,,Нойе фрайе преса" , 9 ноември 1885 година 


Българите се бият като лъвове дори без офицери.Те заслужават един спомен в историята, дори ако бъдат и победени. 
Цариградският вестник ,, Stambul" 6 ноември 1885 година. 

При село Гечкенли две роти български войски показаха храброст, каквато до сега военната история незнае. 
из вестник ,,Матен" по повод Лозенградската операция през Балканската война. 

Знаете ли че....
През балканската война, българите превземат Лозенград за 2 дни, макар немските военни да твърдят, че за това са нужни поне 6 месеца. 

Цял един народ беше ожитворен и се втурна на юг и на югоизток с непоколебима решителност.... Българските войски отидоха от нивата и кошарата, но се биха като герои. 
Вестник ,,Таймс" за бутката при Люлебургаз-Бунархисар. 

ТЕ (Българите) не искаха да знаят, че щикът е излязъл от употреба, и се хвърлиха ,,НА НОЖ!" от 500 метра от далеч, без да могат да ги удържат техните началници, нищо не беше в състояние да възпре неудържимото  им напредване. 
в. ,,Таймс" за битката Люлебургаз-Бунахисар 

Изумителна е бързината на движенията и нападенията. Това е ураган и ураган, който може да се повтори при едно замахване на сабята на командващия. Забележителна е бойната подготовка. 
Явер паша за българската пехота. 

Това беше една човешка вълна, един прилив от мъжество, една буря от хора.... Не можем да си представим без смайване и възхищение една поредица от фортове. Превзети с атака ,,НА НОЖ". 
Луиджи Барцини, в. ,, Кориерре де ла сера" 1912 година

Със същите очи, с които ви гледам, наблюдавах как вихрено летящ български истребител се отдели от един вече рухващ към земята наш бобардировач и се хвърли към друг, като се стовари върху него. Той откъсна опашката му и бомбардировачът се разцепи като дъб, поразен от дъб...... 
Американският летец-изтребител лейтинант Джон Маклентън за тарана Димитър Сипаревски по прякор спайча.

Българските летци се бият с ожесточение, каточе ли защитават най-скъпата светиня на света!!
лейтинант Едуард Тинкер.