Парите не могат да спасят живот


Преди няколко месеца моето семейство се сблъска с един от вечните проблеми в България, а именно търсене на адекватно лечение. Оказа се мисията невъзможна. Всичко започна в началото на годината. Мой роднина заболя от рак, но за съжаление докато го открият се оказа прекалено късно. Беше отслабнал прекалено много за много кратко време. Имунната му система беше отпаднала до толкова, че
отказваха операция тъй като имаше вероятност да не издържи пълната упойка. Започнахме едно търсене на клиники в чужбина с надеждата, че там може да го излекуват, но се оказа, че може да не издържи пътуването. Започнаха лечение чрез химиотерапия за да се стабилизирането но се оказа, че има прекалено много разсейки из цялото тяло. Започна се едно събиране на епикризи и се оказа, че самото заболяване го е имал от три години но за съжаление никой
не е разбрал. Три години лекарите лекуваха бедния човечец от пневмония, кашлица и така нататък. Последното лечение което му проведоха преди да му открият рака също беше от пневмония. Цяла седмица беше минала докато решат да направят нужните изследвания. За съжаление тогава разбрахме, че парите не винаги спасяват  живот. Оказа се и че в собствената си държава си с вързани ръце. Не знаеш кой да обвиниш. Дали докторите, че не са открили навреме рака или липсата на апаратура в България. Жалко е, нашите мили управляващи не мислят за народа. Затова и народа бяга от България. Та дори и кадърните лекарите  избягаха. Тъжно е да бъдеш свидетел как  държавата ни обезлюдява, а родителите ни, бабите и дядовците ни остават тук сами да се справят както могат. Един ден може би и ние ще бъдем на тяхно място (естествено, ако тези които са напуснали България решат да се върнат).