10 цитата за българската бойна слава


Малко неща могат да накарат нашия народ да се гордее така, както постиженията на Българската армия. Всеки път, когато чуем това славосъчетание, нашето съзнание се изпълва с картини на славни победи и героични подвизи. Замисляме се за невероятните изпитания, на които са подложени хилядите мъже и жени, влели се в редиците на на войската на нашето отечество. Иска ни се да знаехме имената и историята на всеки един от
тях. 

През вековете българския войник удивлява със своята издържливост, устем, воля и чуство на дълк.Воден от своята цел да служи на своя народ, той многократно се доказва като защитник на родната земя и борец за просперитета на българската държава. 

Родни и чуждостранни коресподенти от бойното поле пишат с възторг за успехите на българския войн, за неговата доблест и необикновена воля.
Много често тези разкази описват ситуации, при които победата на българското оръжие изглежда малко вероятна.

Разказите обаче са безполезни ако не се предават, ако силата на тяхното съдържание не преминават от една епоха в друга, за да се обезсмърти. Затова в настоящият материал, ще ви запозная с 10 цитата, които намаляват дистанцията на времето и ни доближават до някои от най-славните моменти в историята на българската армия. 

"Странно усещане изпитвате, когато се грижите за тези храбри български войници, някои от които ви казват: "Излекувайте ме бързо, за да се върна на бойното поле, изпешете ме докторе, раната ми е незначителна, а аз искам да се върна на поста си". Те са спокойни, невъзмутими , нерядко твърде устойчиви на страданието, много от тях отказват да бъдат приспивани и предпочитат да понесат болезнените операции без успокоителни."
Из впечатления на белгийският професор по медецина д-р Октав Ролан от ранени български войници по време на Балканската война. 


"Никога няма да забравя един българин. Войнствено лице, с огромни мустаци, напомня на старинен войвода. На гърба му - три пушки, на пояса - няколко чанти с патрони, в пояса - около седем пистолета и ятагана. На коня си носи ранен, като старателно го придържа на седлото да не падне. Оказа се, че този българин е тръгнал да събира оръжието на убити турци, но тъкмо натоварил коня си, когато видял ранения руснак. На бърза ръка преместил всичко върху себе си, сложил ранения на седлото и го докара на 6 версти до превързочния пункт". 

Из спомените на руският офицер Василий Иванович Немирович- Данченко, участник в боевете на в. Шипка. 



"Заключенията и оценките ще дойдат по-късно, но бих искал, казвайки сбогом на войниците, на чиито героизъм бях свидетел, да повторя, че най-хубавото, най-възвишеното във водената от България война срещу Турция беше чуството за единство, което движеше всички мъже в армията. Целият народ бе взел оръция за осъществяването на вековен идеал. Националната вяра доведе победата......."

Репортаж на френския журналист Рьоне Пьо, военен коресподент на вестник ,,Лю тан" през Балканската война. 


,,От 20 т.м., в който ден аз докладвах за последен път най - покорно на Ваше Кралско Величество по българския въпрос,  обстановката на Балканския полуостров напълно се се промени в резултат от победата на българите. Вече се касае не до това, да се запази София от навлизане на сърбите, а да се попречи на княз Александър да окупира Сърбия."

Из доклад на граф Лерхенфелд до крал Лудвиг втори Баварски за обстановката на Балканите в резултат на българската победа над Сърбия и хода на посланическата конференция в Цариград, Берлин, 27 ноември,1885 година.


" Щом се пръсна прокламацията, българският войник сякаш доби крила, той не отиде - той фръкна към сръбската граница.  Полетя към тази граница всичко,що носеше българско сърце и храбра душа и се озова пред нападателя, който беше навлязъл на няколко километра в българската държа и беше завзел градовете: Трън, Брезник, а Видин заобиколил. Всички с ерешиха да умрат или да отпъдат врага, който тъй хайдушки беше навлязъл в отечеството ни." 

По сведения на свещеник Петко Франгов за народната мобилизация след обявяването на Сръбско-Българската война чрез манифеста на княз Александър Батемберг. 


,,Когато ни мобилизираха и изпратиха на Балканите, всички тръгнахме с радост, че ще направим една приятна военна разходка и че ще се върнем укичено със слава. Ние смятахме, че ще извюваме лесна победа срещу българите, но горчиво се излъгахме. При Дойран срещнахме противник, който се би с изключителен героизъм и себеотрицание."

По описание на неизвестен битански офицер.


,,Тия проклети българи, сто пъти проклети! Залостили са се ей там и среед тоя потоп от дъжд и огън на стотина наши оръдия, всред тая ужасна тъма и те не спират, а стрелят, тръщят с бомби, артилерията им бие по нашите окопи,... и кръв, кал, вода, дим, трясък, тела - всичко се смесва..... усещам, че разумът ми се губи в тоя хаус." 

Из разказа на Жер Оливие, френски сержант от 54 Колониален полк за войната срещу българите в Македония, 1916 година. 


"Цялата слава на първия ден принадлежи на шепа орловци (орловският полк - бел.от мен) и на българските дружини, между които имаше 500 души, доведени само преди три дни, истински новобранци. Изключителна част от героите на Стара Загора и подбалканския преход отдавна лежи в гробовете на долината на Тунджа. Сегашните опълченци са току - що обучено младежи, но достойни продължители на своите предществиници." 

По сведения на Василий Иванович-Данченко, първият ден на боевете на Шипка. 


,,Тези атаки с щикове винаги биваха съпровождани от музика, като най - често се изпълняваше националния химн "Шуми Марица". Бендерев поставяше дори музиката начело на колоната и нападаше толкова яростно, че накрая сърбите побягваха само като чуеха музиката на Бендерев. Много журналисти дори отбелязаха, че никога - както по време на тази война - не бе звучала толкова музика на бойното поле.''

Из спомените на Адриано Колочи Веспучи, италиански учен и политик. 


,,Според единодушното свидетелство на всички, включително и на турците, партизаните се сражавали във всички битки с мъжество, каквото никой не е допускал у българите. А тези от тях, които били ранени и попадали в плен, проявявали голяма твърдост и патриотизъм в съда. Осъдените пък на смърт не сами запазили до край пълно присъстви на духа, но дори по пътя към мястото за екзекуция се обръщали към народа със съвети да не унива за това, че ще ги обесят, защото след тях ще дойдат много повече със същата свята цел - да се сражават за правата на народа."

Из доклад от Н. Геров до Н.П. Игнатиев в Цариград относно четническото движение и неговата роля за повдигане националния дух на българския народ,  Пловдив 12 август 1868 година.


"Буря от къртечен огън отнесе гърците от дясната им страна, в некронтролиран безпорядък. Сражавайки се в лабиринт от вражески телени мрежи, шотландците биваха унищожавани, техните флангове сразявани под ужасен продолен огън. Баталзон от Източен Ланкаширски полк опита да се предвижи в подкрепа. 65-та бриграда започна друга отчаяна атака на "PIP Ridge/ хребет Пип/ връх Дуб". Разбитите останки на две бригади бяха вече в отстъпление, оставяйки повече от половината, убити, ранени или безследно изчезнали. Ние вече бяхме претърпели 3,871 жертви в битката при Дойран.  Нашите войници не бяха в състояние за каквото и да е усилие." 

Из сведения на неизвестен британски войник от 28-ма британска дивизия.