Когато се събудиш посред нощ


Прибираш се преуморена от работа, едва 18:00 е, чака те всичко у дома, а именно един безпорядък, който трябва да оправиш. Имаш да учиш, защото си записала задочно Психология. След седмица ти е изпита. Кое по-напред? Докато разтребиш всичко е вече 8, искаш час почивка, лягаш, за да спре да те боли гърба и заспиваш на момента. Събуждаш се в 1-2-3 след полунощ... Нещо те мъчи, но не е фактът, че си заспала в 21:00 часа. Не... Изпитваш гняв и
самота. Самотата, че няма кой да те попита "можеш ли да се справиш сама" На 30 си, нямаш семейство, нямаш никого. Родителите ти живеят отделно от теб и ти си длъжна да даваш всеки месец по 500лв, за да могат те да живеят. Обидно е, нали? Самата ти си плащаш всеки месец за курсове, с които се надяваш да потръгнат нещата, като повдигнат квалификацията ти. 300лв всеки месец за курсове... Смяташ... Оставаш с мижави стотинки. Мислиш си, а как би се
справила? Ядосваш се... Много се ядосваш... Защото повечето родители помагат, а не искат от децата си. А твоите искат... Обидно е, защото мислиш, че цял зивот ще си останеш сама като куче, нямаш никого до себе си... Няма кой да т прегърне. Има един човек, на когото пращаш пари, от време на време, за да продължи да учи. Че и той има баща идиот! Чудиш се как и с какво ще се оправяш... Искаш да плачеш, ня ядът е по-голям от мъката. Да... Ситуацията, от която изход няма, завърташ се в порочен кръг, от който няма спасение. Знаеш, че гаджето ще те зареже, знаеш, че няма да можеш да плащаш по-натам курсовете, които са по 600лв на месец. Търсиш друго работно място, за още половин щат. Подаваш документи на няколко места. Резултатът е нулев. Изпадаш в отчаяние. Ето това те мъчи - безисходицата. Ситуацията е деликатна. 
Връщаш се назад в миналото, когато родителите ти не спираха, докато учиш да натякват колко  много дават за теб и да казват как да ти купили образованието... Всеки ден в продължение на 11 години слушаш едно и също "100 000лв дадохме за теб, длъжна си ни!" Макар и не в прок текст. Но винаги го казват, колко си задължена. Изнагляват. Искат, не съобразяват.
Теглиш заем, за който не знаеш после как ще го изплащаш... Но теглиш, за да им върнеш 50% от скапаните пари... Осъзнаваш, че това е цената на твоята свобода. Незнайно как, успяваш да събереш още 2-3 бона ей така от нищото, и да им оправиш нещата. Сега какво... Остават ое 50 хил. лв... Но как аджеба да ги събереш... как да заделиш? Кога ще можеш да се омъжиш...? Никой това не го интересува, затъваш... Бягаш... Искаш просто да избягаш, защото е най-лесно. Пожелаваш си след като им ги върнеш всичките тези пари, един ден никога повече да не те потърсят за каквото и да било! Да си откупиш свободата си! Да откупиш образованието си... В най-тежкия момент за теб, те те изоставят и започват да искат. Не защото са болни, а защото са лигави. Нямаш нищо освен себе си. Искаш да се махнеш от всичко това... Даже и наследството не им искаш, защото знаеш, че и за него ще се надумва. Продаваш апартамента, който е твоят дом. Нали за това ти го прехвърлиха - за да го продадеш и да им изпратиш парите, само и само да се изпълни прищявката на една лигава майка. Да, точно така - да се задоволи нейния каприз. Липсата на внимание с годините я направи злобна и обсебваща. Направи съпругът си на маймуна, слабохарактерна маймуна... Направи дъщеря си инвалид по душа. Дъщеря й не казва нищо, живее собствен живот и иска да се откъсне от всичко това... Дори не желае да споделя какво наистина се случва в живота й! Превърна се в социопат! Искаха менуджърската й заплата... Хах! Да взимат, ненаяли се жадните..! 
Това те мъчи, нали? Искаше само спокойствие, но за да го достигнеш, ще минеш през един кошмар от финансова криза и самота. Това, което те плашеше най-много - да останеш сама... А реално винаги си била самотна! ВИнаги си била сама, дори и с човека до себе си..! Твоята майка те уби и унищожи като човек, казвайки колко много е направила. Да, направи, благодарение на нея си постигнала мечтите, сега тя си иска обратно парите! Дай ги и и се махай! Ако трябва напусни страната, да не си при тях, но се махай!!! Далеч от токсичността на родителите ти! Ако искаш да ги видиш, то това ще е на снимката на гробовете им, ако изобщо изявиш желание да отидеш и там! 
Лошото е знаеш ли кое? Липсва ти добротата на баща ти... Един тих винаги седящ до камината... Свил се, смачкан от живота, за да задоволи капризите на жена си и дъщеря си. Готов да даде и последния залък за тях. Липсва ли ти? Да... Много при това. Така и ще го запомниш - с кроткия поглед и очите пълни с мъка, Човекът смачкан накрая от най-близките си... Дъщеря му не иска да говори с него, защото той няма подход как да разговаря с нея и жена му, която се превърна във вампир. Емоционален вампир. 
Странното е, че никой не го забелзваше това, докато тя не отиде да живее на друго място при други хора. Те видяха как тя съсипва баща ти! Да, собствената му жена се превърна във враг. И той седи при нея... Нещото, което се вижда - истинската любов в очите му. Осъзнаваш тогава, че наистина той я обича и с годините нищо не се е променило. Виждаш,ч е ти не можеш да имаш това, което те имат и никога няма да го имаш!!! Защото трябва да поддържаш един вампир жив! Плати си свободата и се махай!!! Даже още сега! Още веднага!!!
Бягай момиче, преди да си станала на 40 и да се събудиш, за да дадеш на мама попарка, но ти никога да не бъдеш мама... Да няма кой да легне и да се събужда до теб, защото майка ти ти е пречела!