Няма заглавие


Не знам защо бях там как се усилваха кой ни беше довел.
Всичко беше в мъгла и се усещаше чуждо присъствие. Видях силует на жена .
Жена ли беше или джудже?
Тя ме погледна с големите си тъмни очи. Искаш ли да ми каже нещо....
Тогава се събудих. Този сън се повтаряше доста дълго време докато една нощ чух думите и.

Тя ме викаше но аз не посмях да тръгна след нея в мъглата
Измина
може би година от последния ми сън.
Тръгнах. Последвах я.
Но тя се изгуби а с нея и мъглата. Какво имаше в края на мъглата ли.... Студ!!!
Леден сковаващ студ.
Малата беше заместена от много ярка светлина .
Чух друг глас тъй строг и величествен. Гледаше ме странно всякаш съм що жество.
Това величие беше в бели одежди с бяла коса бели сандали и целият беше бял и блестеше. Той ми каза да
погледна в едно от светещите кълба около нас.
Погледнах и видях как лежа а близките ми да плачат около мен. Болен ли съм или съм мъртъв? Сънувам ли или истина това е?
Тогава погледнах в друго кълбо А там бях отново аз бях черен и грозен. Видях спомен как застрелях бездомно куче.
Как ударих просяк.
Как насилих жена.
Сякаш това не бях аз.
Сякаш беше друг човек.
Плаках!!!
Кучето бях застрелял защото ухапа.
Просеко ударих защото с парите които му дадох си купи алкохол.
Жената насилих защото тя продаваше тялото си за пари.
И всичко това смятах за правилно и нужно.
Но сега разбрах.
Не всичко е така както изглежда.
Съсипан съм и ми се иска да моля за прошка.
Но кого? Вече е късно!
Тогава този всемогъщ величествен сияещ образ не погледна с умиление и постепенно започва да се отдалечава от мен.
Тогава се събудих.
Целия бях в пот.
Бях сам в стаята. Винаги съм бил сам.
Станах. Изкъпах се и тръгнах незнайно накъде. Всъщност знаех. Трябваше да намеря просяка трябваше да намеря жената.
Просякът си стоеше както винаги нгл на главната улица.
Отидох до него и го помолих за прошка. Той не само ми прости той ми стана приятел и дори брат.
Отидох при жената я помолих за прошка. Тя не само ми прости но стана и моя жена.
А кучето стоеше все така пред блока. Нямаше къде да отиде без едно краче. Помолих го и него за прошка. Може би ако можеше да говори не би ми простило.
Прибрах го вкъщи и така се сдобих с още един приятел.
Вече не бях самотен.
Никога повече не сънувах онзи сън, жената мъглата и божеството.
Но той се сбъдна.
Когато умрях жената с тъмните очи ме повика и не се страхувах.
Величественият ме гледаше с топлота в очите а в кълбата със спомени видях красивите ни мигове с моята съпруга.
Ида онова кълбо също го видях.
Над тялото ми плачеха кучето и брат ми и моята съпруга.
Бъдете добри!!!