Приятели завинаги!


Да, днес след толкова много години седнах да изгледам един, може би, много тъп сериал. Но той ми помогна да осъзная някои неща, за които бях забравила с годините... Нещо, което не исках да пусна и не можех - миналото! Не можех да се примиря, че нещата се променят, хората и събитията също. Днес лежа на едно място, на което не се чувствам добре. Лежа
и тъпея. Нещата при мен са без прогрес. Няма движение, няма развитие. Усетих се, че вместо да продължавам напред, аз дълбая назад
 и надолу... Към нещата, които са лишени от смисъл, от нещата лишени от живот. Може би при първа възможност ще е хубаво да се изнеса от това място, колкото и приятно
да е според другите... Колкото и хубаво да е, че не харча уж много пари... Може би е редно да се отделя от всичко познато за пореден път и да не се обръщам назад? Не знам... Искам да порастна, искам да мога да създам свое семейство... Моите родители са само мои родители.. Нищо повече, нито по-малко. Не искам вече да им помагам, нито те на мен... Мисля, че е редно сама да продължа... Искам да продължа с Него, но... Дали ще се случи?♥ Дай Боже! ще се радвам, може би няма да съм щастлива, колкото предполагам, но знам, че няма да се изоставим никога един друг. Така, както си обещахме! Така както се заклехме! Аз на него, той на мен.