За Пътя


Да търсиш познанието е процес, който изисква усилието да правиш избор. Изборът е свързан с посоките, времето и

пътя.

Посоките са мощен религиозен

символ,  предпазващ знак във всички култури. Северът (Борей) символизира интелекта. Югът (Нот) чувствата. Изтокът (Евър) - сърцето — изворът на любовта и живота. Западът (Зефир) - диханието на смъртта.

Да постигнеш равновесие с природата е равнозначно да обединиш посоките, да достигнеш техния център, което е равносилно на посвещение.  

В постигнатото равновесие има максимум сакралност, то се явява център на вътрешния ни свят, един своеобразен духовен аватар, през който минава оста axis mundi, свързаваща началото и края, където in illo tempore се извършва актът на сътворението, на човешкото ни обновление.

В митологичното съзнание времето се осмисля като циклично проявление, а не като линейно. При него отсъства разбирането за развитие. Осъзнаването, че всяка фаза е затворена система носи познанието за смъртта като преходен етап към новия живот и инициационното духовно израстване.

Осмислянето на времето като инициационен процес е свързан с мотива „живот -  смърт – прераждане” и представя пътя като извечен стремеж към духовно обновление и приобщаване с Бог.

Пътят е без начало и без край, преход, през който се избавяме от материалната тегоба на битието. Полет, извисяване към Светлината …