Тогава и сега. 30 години разлика


Всички, които сме израстнали през 80-те и 90-те години на миналия век, и далеч вече не сме деца, спомняте ли си Онова време? Какви спомени ни навява то? Хубави, лоши и не чак толкова лоши..?
Така... Правим една равносметка - нямаше анимационни фимчета по цял ден, Къци беше на голяма почит, а нас не можеха да ни приберат да ядем от улиците.
Какво правехме? Карахме колело, говорехме си, общувахме, скачахме на ластик, играехме на на
Народна топка, ръбче, Капитане-Капитане, като се стъмни - на криеница, когато вече имаше джанки, ние бяхме първи на дърветата. Не беше ли забавно? Без телефони, без майките да ни се карат постоянно, че сме без наколенки и ще се нацапаме и нараним. Детсктвото ни не беше по-безопасно от това в момента, но беше в пъти по-забавно. В училище учехме, нямаше как да си решаваме задачите с калкулатори, чисто и просто защото ги нямаше, или да имаш, то
това е висш пилотаж. Още помня своят такъвм получих го за 10-тия си рожден ден, беше със слънчеви батерии! Бях много напред! Нямаше мобилни телефони. След училище не винаги се прибирахме, а отивахме да си играем. Това беше лятото, есента и пролетта. Ами зимата? Кой от нас не се е прибирал мокър до кости, но казва, че нищо няма, за да м оже да излезе пак да се пързаля с "шейната" от чувал, напълнен със слама, или със сняг. Кой ни е пазил някой да не ни открадне? Ние самите си се пазехме. 
Какво правят днешната младеж - гледам племенника ми на 8 годинки хлапе, вече една глава по-висок от мен, седи и пише на телефона си, който е подарък от татко му. Майката само защото е тихо, изобщ не се занимава с него. Няма да купи книжка за оцветяване и да драскат заедно, да играят на телевизионните игри заедно... Няма вече комуникация. Липсата й, доведе до социални инвалиди. 
Изводът - децата вече не си говорят помежду си, както и възрастните. Нямат общата култура за много неща, както и не могат да се справят самостоятелно в живота. Какво става? Напоследък тенденцията да има късни бракове, е чисто и просто от мързел. Защото на никой не му се гледат деца, не му се създава семейство, не му се поема отговорност. 
Съждаваме свят на метросексуални същества, които мълчат, трудно комуникират извън мрежите и затъпяват. Т.е. деградират. 
Много може да се говори по тази тема, много може да се каже. 
С разрешение на админите, бих искала да правя всеки път, когато ми дойде музата - по някакво сравнение - тогава и сега.  Може би на много от сегашните дечица нещата им няма да са познати, ще им е странно да чуят как сме живяли, но и в същото време, предполагам би им било интересно.