Природата: най-добрия източник на положителна енергия и лечител


Защо избирам всяко свободно време да прекарам на някое интересно и ново кътче от нашата природа? 
Събуждам се рано в почивен ден, веднага ставам и се подготвям с нетърпение за моя предстоящ поход. Поглеждам през прозореца - леко облачно и ветровито, но си казвам - "Спокойно, няма по уютно и гостоприемно място от планината, все ще намери как и къде да ме приюти, или пък ще ме посрещне с прекрасно време". Събирам всичко необходимо и
потеглям. Първите два км винаги са най - тежки, докато навлезеш във форма. Вървя си безгрижно, любувам се на страхотни гледки и прекрасната музика на щурци и птички която ме съпровожда през цялото време. Изведнъж усещам как дишам все по - хубаво, а ароматът е незаменим.
Изведнъж чувам странен шум от малки копитца и не щеш ли пред мен пресича пътя с галантни скокове елен лопатар, а след него уверено прескача красивата му сродна душа -
кошута. Тя се спира и ме поглежда с толкова чист поглед, без задни и лоши помисли. Душата й е толкова благородна, стои и ме оглежда с любопитство, но изведнъж изчезва, защото знае, че не всички са толкова добри като нея. Продължава да следва своя партньор, спокойна, защото знае, че той я пази и няма да я остави, ах колко чиста и безрезервна любов. 
Продължавам по пътя чувствам се толкова лека, заредена и неуморна, защото знам, че ме чакат още много интересни срещи с различни животни. Спирам за почивка на красива зелена полянка, лягам за 5 мин, а всякаш съм лежала с часове. Потеглям, защото вече чувам шума от бурния и красив водопад, към който съм се запътила. И ето че красотата му вече е пред мен, гледката е неописуема, като в приказките. Докосвам се до водата - ледена е, но това не ми пречи да се потопя в нея, защо знам, че тази чистота няма да мога да придобия, ако ще и двадесет поредни пъти да се изкъпя в къщи. И така, след още един прекаран ден в планината се връщам в дома ми, готова да се впусна в кръговрата на живота, който само след часове ще ме завърти на 300 градуса но мисълта за следващия миг, когато пак ще хвана някоя интересна пътека, ще ме крепи и окуражава да скоча в този ежедневен кръговрат.