Коко Шанел -модната икона
Коко Шанел -модната икона


background-origin: initial; background-clip: initial; color: rgb(34, 34, 34);">Габриел („Коко“) Боньор Шанел е родена на 19 август 1883 г. в 
background-image: none; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; color: rgb(107, 75, 161);">Сомюр
, малко градче в долината на река Лоара. Тя е второто дете на амбулантния търговец Албер Шанел и Жан Дьовол, които по време на раждането ѝ все още не са женени. Поради грешка в акта за раждане първите биографи на Коко Шанел трудно уточняват детайлите на биографията ѝ. Тя е записана в акта си за раждане като родена с един ден по-късно и тъй като и двамата родители са отсъствали, фамилното ѝ име е записано погрешно като „Шаснел“.

Родителите на Коко се венчават през 1883 г. и имат 5 деца – 3 момичета, сред които Коко, и 2 момчета. Когато е на 12 години, Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка ѝ умира от туберкулоза, а баща ѝ скоро след това напуска дома им под предлог, че трябва да си намери по-добра работа, за да може да ги изхранва. Останали без родителска грижа, децата са пратени в приют за сираци в католически манастир. Именно в манастира Коко се научава да шие. Ваканциите си младото момиче прекарва при роднини, които я научават на по-големи тънкости в шиенето, които надхвърлят уменията на монахините. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва самостоятелен живот и работа в местна шивашка работилница.


Докато работи в шивашката работилница, Шанел се запознава с плейбоя и милионер Етиен Балсан и скоро след това между тях започва любовна връзка, като Балсан я глези с луксозен живот – диамантени бижута, дизайнерски дрехи, приеми на елита на тогавашното френско общество. По това време тя започва да изработва и декорира шапки, което скоро от хоби се превръща в професия и смисъл на живота ѝ. Както по-късно разказва на приятелите си, благодарение на новото си хоби Коко „проглежда“, напуска имението на Балсан и се нанася в апартамента му в Париж. През 1913 година отваря първия си магазин, в който продава богат асортимент от палта и модерни шлифери, но бизнесът ѝ там не просъществува дълго, тъй като магазинът се намира в сърцето на Париж и наемът за него е огромен. Типично за Шанел, провалът я амбицира още повече и тя е убедена повече от всякога, че ще успее.

В периода преди Първата световна войнаШанел среща Артър „Бой“ Капел, който доскоро е бил най-добрият приятел на Етиен Балсан. С негова подкрепа Коко се сдобива със сграда и финансови средства, за да открие втория си магазин в област Бретан. Известни френски актриси носят нейни шапки, което ѝ помага да си извоюва име в света на модата. През 1913 година Коко представя първата си дамска спортна колекция в бутика си в Дювил, където по време на започналата война са се преместили голям брой парижанки.

По-късно, когато вече е известна, Коко си измисля история, която „разкрасява“ трудния ѝ живот като дете. Така Шанел стриктно се придържа към историята, че когато майка ѝ починала, баща ѝ отплавал за Америка, за да натрупа състояние, а тя заминала да живее при две коравосърдечни лели. Тя дори твърди, че е родена през 1893 вместо през 1883 година, което я подмладява с 10 години. Според нейната „разкрасена“ история майка ѝ умира, когато Коко е на 2 годинки. Всичко това Шанел прави, за да намали срама, който изпитвала от бедността и от липсата на родители по време на детството си.

През 1920 г. балетният импресарио Сергей Дягилев я запознава с известния композитор Игор Стравински. Според слуховете Стравински и Коко имат любовна връзка.

През 1923 г. Коко споделя пред списанието Harper’s Bazaar, че „изчистеният и семпъл дизайн е ключът към истинската елегантност“. Това тя се стреми да покаже в колекциите си, които са изчистени, а дрехите са удобни. За разлика от повечето европейски дизайнери, творящи по това време, Шанел определя жената като истинското същество на дрехите.

„Дадох на жените чувството за свобода, върнах им техните тела... Тела, които бяха потънали под слоеве от дантели, корсети и подплънки заради приумиците на някои дизайнери.“