ЛЮБОВТА - ТАЗ ОТРОВА
ЛЮБОВТА - ТАЗ ОТРОВА


Любовта. Трудно може да се даде дефиниция на това явление. Поетите и философите в продължение на хилядолетия са се опитвали да разберат, какво е любовта, описвали са проявите й, нейните видове и етапи и въпреки това до днес любовта остава нещо непостижимо. И наистина, защо всъщност ние изведнъж се влюбваме в някакъв човек?
    Любовта - тя е сила на някаква висша магия, от чийто плен трудно се излиза. Тя не се нуждае от
пространство, защото за нея няма граници. Не можем да я "оковем във вериги" или да прогоним  присъствието и. Тя е като наша вечно-следваща ни сянка, дори и в неизбежния мрак. Можем да я наречем и "скитницата в живота". Колкото и дълго да се скита, винаги ни намира - дори в най-неподходящото време и място. Много често хората казват, че са намерили любовта. Но това не е така. Тя ни намира. Тази сила е създадена за всеки, дори и за
най-студеният и мрачен човек, защото любовта е необходимост..Тя е и като лекарство за оцеляване през годините, нашата упойка за преминаване през трудностите. Властта поема тя. Тази скитница ни управлява. С горещите си като огън ръце гали нашите сетива и оставя дълбок белег. Любовта е като гореща вълна в нашето неспокойно и бурно море, наречено живот. Разбива се в най-студените скали от сърцето ни и създава от тях паметници на образа, в който сме се влюбили, така че да може да стои вечно запаметен в нашите сърца.
Любовта е като ураган. Помита всичко в нас, кара ни да се чувстваме живи, но ни отнема всяко кътче разум останал в мозъка ни. И ненапразно хората са казали: "Любовта е сляпа". Така е, защото обичаме със сърцата си, дори и разумът, с който не можем да контролираме и най-малката тръпка, не може да ни отрече от това..
Любовта е не само чувството, което ни прави безумно щастливи и което внася радост в живота ни, но и тя стига границите на безумието, човек е готов да се жертва и да се бори за нея, защото без любовта той е изгубен.
Любовта няма време, тя не пита - просто идва и преобръща целият ти свят. Инжектира в нас "таз отрова" и ни отвежда в свят, за който дори не сме мечтали. Показва ни неща, за които преди сме си затваряли очите. Учи ни на добро. Създава в характера ни черта, която раздава само топлина и щастие, но която не остава завинаги..
Тя е като сезоните: идва и си отива, отново идва и отново си отива.. Не можеш да я спреш. Когато тя умира, не можеш с нея да умреш. Без да пита, тя си тръгва от теб. Напуска жертвата си и сякаш използва времето, за да върже ръцете и краката му, за да не може никъде да избяга, когато тя отпътува надалеч от него.. Затова сме безсилни когато една любов умира. Сякаш нещо в нас умира. Но когато успеем да се развържем от тази магия..отново сякаш я очакваме. Да, все още има белези по тялото ни, но те избледняват с времето, както и чувствата ни.
    Любовта умира от умора,а я погребва забравата. Това е най-сложното и противоречиво чувство.Любовта е навсякъде и се крие във всичко, което ни заобикаля, затова човек трябва да остави самолюбието си настрана, да намери любовта и да се бори за нея, защото както всичко останало в този живот и любовта е борба - борба за щастие.