НА ПРОЩАВАНЕ



Във всички свои поетически текстове ботевият лирически герой изисква от майката да бъде силна духом, за да приеме идеите и жизнения му избор. В стихотв. "На прощаване" той и предопределя поведението на юнашка майка. Тя е длъжна да се съобрази с решението на сина си да тръгне по пътя на борбата, да благослови избора на саможертвата и да обвърже и останалите си синове с неговия завет. Така ботевият лирически герой всъщност иска от майката да
се отрече от собствената си природа.

Още в началото на творбата е въведено обръщението към майката и това не е случайно. Според заглавието на творбата ("На прощаване - 1868г.") лирическият аз се намира в "правова" психологическа ситуация. Упоменаването на революционната 1868г. подсказва, че предстоящата раздяла майка-син може да бъде последна, затова се налага изискването на прошката от майката и изричането на заветните наставления от
сина. Когато избира пътя на борбата , лирическия герой напуска дома, т.е. като първороден син престъпва патриархалната традиция. Ясно съзнава, че изборът му ще провокира хорски укор - "нехрани-майко излезе". Използването на разделитено тире в думата "нехранимайко" подчертава етимологичния (знач. на думата според нейния произход) и смисъл.

Бунтовникът разбира, че наранява майката, че би могъл да предизвика нейната клетва, затова я пренасочва -
    "проклинай
    таз турска черна прокуда."
В цялото лирическо встъпление на творбата, бунтовникът обяснява, че не е постъпил като блуден син. Ако, според Христовата притча, блудният син е напуснал дома заради изкушенията на непознатия свят заради забавленията, които очаква , ботевият човек се намира в чужбина по вина на поробителя води безприютно съществуване и страда за близките си. Градираните глаголи ("да ходим, да се скитаме") и епитети ("немили, клети, недраги") трябва да внушат на майката, че синът и е жертва на чуждия господар и пребивава в чужбина, за да се завърне при близките си като освободител. Когато мотивира революционния си избор, синът обяснява своята непоносимост към тиранията с унаследения от майката дух -
    "но кажи какво да правя
    кат ме си, майко, родила
    със сърце мъжко, юнашко,
    та сърце майко не трае..."