Времето е необратимо - Иля Пригожин


Времето. То е нещо, за което рядко се замисляме и разсъждаваме. Приели сме го за даденост и сме го захвърлили настрани. Много е трудно да се даде определение за времето, защото какво е то? Дори някой да му даде определение, всеки ще може да го обори.

Всеки има своя собствена представа за времето. Времето тече,но как тече то. По някакви свой закони? Никой не може да даде отговор на тези въпроси. За времето можем да твърдим само едно нещо
и то да бъде със сигурност вярно - времето е необратимо.

В живота всяко действие си има противодействие. Единствено времето се опълчва на тези закони. Никой не може да предскаже действията на времето, никой не може да им се противопостави.

То измерва противодействията в нашия забързан живот. Всички ние сме приели времето за нещо нормално, необратимо и за нещо безкрайно . Никой не се замисля, какво ще стане ако времето спре или пък
започне да действа по свой нови закони....

Първо трябва да разясня, че не говоря за времето като част от прогнозата за времето, а говоря за времето като част от вечността, като част от неизменната връзка с необратимостта. За нас хората времето е мерната единица с която ние измерваме нашия живот, приели сме го като даденост и никога не се съмняваме в него, никога не се замисляме дали е правилно или грешно, ние просто го следвеме. А щом веднъж си изминал даден път от своето развитие или падение ти никога не можеш да върнеш нащатата назад. Разбира се има много много протижоречия между времето и необратимостта, като части от едно цяло, и като такива части те немогат едно без друго. Необратимостта е част от времето и времето е част от необтатимостта. Но разбира се, всеки човек...

Тази теза не може да бъде оборена !!! Реално погледнато това е напълно вярно твърдение, защото почти всички химични и физични процеси са обратими , всяко действие си има противодействие което да възстанови равновесието в природата. Единствено времето е все още необратим процес, никой не е успял да върне времето назад и няма и да успее никога !!! За нас въпросът е : ”Какво е “време” ???” . Кой е открил, че това “време” е нещото реално и с какво го е доказал??? Единственото което знаем е че времето е реален измерител на действията и противодействията в нашия живот. Не можем да върнем “времето” назад но защо?? Защо часовникът се върти точно в тази посока, а не в обратната … Всички ние сме възприели времето като част от нашия живот, като даденост , за всички времето е нещо ценно, а то в същност е една психическа илюзия, илюзия която предвожда всички хора по света в техния забързан живот !



Белгийският физик Иля Пригожин определя необратимостта като спецификация на времето т.е. като негова особена форма на израз. Същевременно Пригожин противопоставя понятията „необратимост” и „обратимост”, а необратимостта от своя страна е здраво свързана с времето – то няма как да бъде върнато назад и условно казано миналото няма как да стане отново настояще. Слагайки равенство между „необратимост” и „време”, то последното е противопоставено на обратимостта.
Можем да изразим времето по много начини: като поток, като лъч, като човешка форма...Изберете си! Това е така, защото то е твърде трудно преодолимо, както е и всяко едно абстрактно понятие, затова човекът измисля сравнения за свое улеснение, но както и да представим времето, то никога не би могло да бъде обратимо. За мен това е чиста истина, макар рядко нещо да може да бъде представено като черно и бяло, но времето е твърде необикновено нещо. А доказателства за необратимостта на времето могат да бъдат открити в живота, в литературата и в науката.
Ако приемем времето за един лъч – той има начало, но няма край. Винаги продължава напред, не се връща обратно, т.е. безкрайният лъч върви в една посока, също както времето. Ако този лъч е една числена ос, започваща от 0 и продължаваща до безкрайност, а с числата поставени върху оста са събития в историята на човечеството или в даден човешки живот, то номерирайки събитията, както числовата ос монотонно нараства, така и „номерът” на събитието и не можем да се върнем към предишно. Именно чрез тази невъзможност за връщане назад се изразява необратимостта на времето.
Можем да си представим времето като поток, който непрестанно тече и се изплъзва през пръстите ни, абсолютно неуловим. Древногръцкият философ Хераклит е казал:”Всичко тече (panta rei), всичко се изменя и не можем да стъпим два пъти в една и съща река.” – panta rei се отнася именно до този поток на времето, който обхваща абсолютно всичко, но от него следва и изменението на нещата, а третата част на мисълта(„...не можем да стъпим два пъти в една и съща река.”) може да бъде разтълкувана като това, че 2 пъти не можем да повторим едно и също действие, но от това следва и че не бихме могли да го върнем. Можем да извършим подобно действие, но то няма да е точно същото до детайл. Необратимостта на времето може да бъде ясно изразена чрез човешкия живот – в нашия живот се случват много, наистина много неща. Не можем да ги върнем, поне не сега, все още Машината на времето съществува все още само във фантастиката... Не можем да бъдем отново на 17, нито пък можем да изживеем отново първа целувка, или да променим действията си в даден момент, така че последствията да не са толкова ужасни за околните. Необратимостта – може да я открием в съжалението или носталгията за отдавна изминалото. Времето е нашето настояще, което след миг ще бъде бъдеще, а когато това, което сега е бъдеще, стане настояще, сегашния миг ще е минало... Ще е изтекъл през пръстите ни, ще е изиграл своята роля, ще е променил нещо, но веднъж изплъзнал ни се, никога повече не ще можем да го уловим или променим.