Есе за любовта
Есе за любовта


Любов. Реших да започна есето си точно с тази дума, тъй като не смятам, че има по-подходяща. В днешното забързано ежедневие все по-рядко ни остава време да кажем „Обичам те”. За да успееш да поддържаш чувството все така живо, трябва да положиш много усилия и дори да загърбиш собствените си убеждения. Налага се да изолираш всякакви предубеждения и просто да се отдадеш изцяло на нея – ЕДИНСТВЕНАТА. Това е имал в предвид и Луи Арагон заявявайки,
че да обичаш означава да излезеш ot предела на себе си.

Нима не е възможно, докато търсим любовта ,да изгубим себе си, как бихме могли да разберем кое струва повече - личността или любовта?! Предполагам, че е повече от възможно да се обезличим докато сме влюбени. Но предавайки се изцяло на другия, бихме могли да му станем безинтересни.Ще е грешка ако започнем да мислим че човекът до нас винаги ще бъде наш, защото точно това ни спира да
се борим. "Магията" изчезва и се появява едно безразличие. И след време без да осъзнаваме любовта изчезва..Любовта умира от умора,а я погребва забравата.Чрез любовта човек се чувства щастлив, чувства се защитен  и сигурен, ето защо трябва да се борим за любовта, за да не изгубим смисъла за живота си.


Любовта е не само чувството, което ни прави безумно щастливи и което внася радост в живота ни, но и чувството, което ни помага да преодолеем собствените си ограничения.
Любовта стига границите на безумието, човек е готов да се жертва и да се бори за нея, защото без любовта той е изгубен. В сивото ни ежедневие все по-малко отделяме време за малките и незначителни неща, които ни карат да се чушстваме така щастливи, поради тази причина повечето сме самотни, чувстваме се изгубени, изгубили смисъла си за живот. И все пак в този мрачен и студен свят има и искрица надежда, надежда, която духовно ще ни извиси и ще ни пренесе в едно ново измерение, където липсват граници и ограничения. За да намери човек пътя към светлината, трябва да се бори, за да намери любовта. А ако я е намерил, но тя е несподелена, не бива да се предава, нали в точно това се крие смисълът на любовта - да бъдем по-силни и по-достойни за нея. Тя е вътре в нас. Трябва да раздаваме любов на всички и навсякъде.Тя трябва да блика от нас самите и да „залива” всичко наоколо.Любовта и обичта в живота ни са в основата на нашето израстване. Истинската любов ни кара да излизаме от предела на себе си,кара ни да се впечатляваме от неща които досега не са ни правили впечатление,кара ни да се чувстваме истински,пълноценни и готови да вземаме всичко прекрасно от живота с пълни шепи.


Любовта е най-възвишеното човешко чувство.Тя живее в мислите на хората, прави ги щастливи, показва им красивата страна на живота, помага им да забравят сивотата на забързаното ежедневието.Обзема ни за миг и не позволява на разума ни да я контролира.Да обичаш значи да се раздаваш,да живееш.Това е най-сложното и противоречиво чувство.Любовта е навсякъде и се крие във всичко, което ни заобикаля, затова човек трябва да остави самолюбието си настрана, да намери любовта и да се бори за нея, защото както всичко останало в този живот и любовта е борба - борба за щастие.