Най- много сълзи са пролети за изпълнена мечта!”


Аз.., жена на 35 години, разведена, с едно дете.. Хаха не мислете, че е евтина обява за запознанство. 
 Израстнах в нормално семейство, в малък град. Единствено дете съм. Не знам как се случи, но станах нормален средно- статистически човек с интересна работа и комплексиран шеф. 
Имах големи планове, когато бях тинейджър. Живеех с мисълта че всичко е възможно стига да ти стиска да опиташ... и така и направих опитвах..
и няма да повярваха, но ми се получаваха успешни опити за много неща.. 
Та.. моите родители не са богаташи, никога не сме дънери в лукс, на никога не сме живели в липси. Отгледаха ме да съм здрава и свободна и това позволи сама да развия съзнанието си. 
Спортист съм- лекоатлет. Така и не станах професионалист, може би малшанс.. или малко химия, за която нямах пари.. но не съжалявам. Тъй като съм жена, вероятно
химията би ми се отразила негативно в един или друг аспект.
 Моите мечти- бърз анализ под формата на списък.
1 - републикански шампион- не сбъдната.. ама и за какво би ми била нужна такава титла.. поглеждайки назад години след тази ми мечта.
2- да стана полицай- изпълнена, нооо не в момента в който искам. 
Завършвайки гимназия осъзнах, че времето на демокрацията е много много нестабилно и за да оцелея, би било добре да имам занаят, с който бих могла за издържам себе си и семейството си навсякъде по света... е не станах дърводелец иле обущар( две много трудоемки и уважавани от мен професии).. завърших за рехабилитатор и станах много Добър масажист.
3- Исках да намеря хубав мъж, който да държи на семейните ценности- изпълнена.. нооо в тази си мечта съм пропуснала да бъда по конкретна, когато съм мечтала.. исках да уважава семейните ценности.., а не да е вързан за полата на майка си... така се стигна до .. развод.. добре че не направихме дете.. а бяхме женени 5 години.. не е малко..
4- исках да изляза зад граница, да работя..-изпълнена.. Нищо не ме задържаше.. заминах за Англия и на втората седмица, започнах работа като масажист в компания спечелила златен ключ на Лондон .. така три години .. да момента в който България започна да ми липсва.. много.. не конкретни хора или места.. просто България.. и след време мислена ми изплува неусъществената мечта.. номер 2.. 
започнах да се ровя.. излязоха конкурси.. бягах по изпити, летях от Лондон през седмица... и мечта номер 2- изпълнена... нооо
 В нещото има нещо.. както казват някой хора.. целта ми не беше просто да съм патрулен полицай.. а експерт в научнотехническата лаборатория.. и вече бъдейки полицай.. пак почнах да дращя .. така 4 години.. то не бяха конкурси.. изпити.. сръдни от колеги.. ужас.. и какво.. стигнах до тази длъжност.. и се оказа че не е просто работата.. а хората я правят хубава.. но около мен хора открити и добри няма и от няколко месеца .. голям рев.. ама рев .. всеки ден .. търся начин да попадна в нормална среда.. не искат да ме изместят.. оказва се че по високите постове.. някой мисли съм много подготвена и отговорна и не ми позволяват да се изместя.. 
всеки ден си бия главата.. и чакам нещо да се промени.. 
Внимавайте, какво си пожелавате и за какво мечтаете!