Изневярата


Изневярата е една много голяма болка.Изпитах я едва след 10 годишен брак.Преди това си мисля че съм живяла в лъжа.Всичко било ли е лъжа не зная.Обичах го,обичам го и сега,макар че ме нарани жестоко.Но никога не бих му повярвала,не бих му се доверила отново.Защото боли много боли и болката не се забравя.Казват че времето лекува,не с времето може да отихне малко тази болка,но не се забравя.Той ме дари с две прекрасни деца,за който много му
благодаря.За тях в момента живея за тяхното "утре".А аз му подарих целият си живот.Загърбих роднини,приятели,училище,кариера,всичко.Отдадох се изцяло на неговият начин на живот.Той ме предаде,той счупи всичко в мен.Лъжи,заблуди цели 10 години.Аз обичах с цялото сърце и с цялата душа,никога не съм го предавала и няма да предам.Дали съм му простила?..и аз не знам.Върешно ми се иска много да му простя,но сърцето ми кърви.Минаха и от минаха 3
години от както разбрах за тази "изневяра" за това дълбоко предателство и още ме БОЛИ.Не искам да става вечер,защото когато затворя очи тогава най-много боли.Не изтритите сълзи,безсънните нощи,безброи испушените кутии с цигари,кой ще ми ги върне,кой ще ги плати?Никой не знае за тази моя голяма болка,защото се опитвам да съм силна да забравя и да продължа,заради мойте малки две деца.И заради тези мои малки деца аз Простих,аз простих и се преструвам,че забравих.Че нищо не е било,че му вярвам и че отново му имам доверие.Но само сърцето знае,колко много БОЛИ ОТ ИЗНЕВЯРА!Животът продължава.С изневяра или без животът си върви.Никога не бих причинила тази болка на никой,защото знам как изгаря.Казах му,молех му се ако не ме искаш ела и ми кажи аз съм човек и ще те разбера,ще те оставя да тръгнеш по нов път не те държа на сила.Просто ела и ми кажи ндей ме лъга.Тои ме излъга,той ме предаде.Не призна до последно не признаваше за грешката си.Аз разбрах от близки приятелу-видя ли с дръгата.Попитах го,той не призна,отрече.Питах и другата,а тя призна,тя не отрече.Разделихме се за 6 месеца не исках да го виждам,да го чувам.Нямаше го,край него го нямаше.Но любов ли бе не зная,болеше и от раздялата.Тогава той си поиска прошка.Шест месеца искаше прошка,съжаляваше.А аз не вярвах и още не вярвам.Но простих,простих защото любовта е по-силна от всичко.А нашата любов се познава от нашите две деца.Не бих ги оставила без баща.Не бих им отнела правото да растът без семейно гнездо.Изневярата е едно много много голямо изпитание.Което аз преминах успешно.Късмет и на всички други които преминават или ще преминат през това наистина много голямо ИЗПИТАНИЕ!