Личните ни граници на допуск


Замисляме ли се , какво и колко позволяваме на другите ? До колко ги допускаме в личното си пространство , ментално, емоционално ? Времето, енергията ни са ценни . Сами ценим ли ги ?Ние избираме как другите да се отнасят с нас , като поставяме ясни и точни граници. Това е начин правилно да заявим себе си . Всеки път с нашият отказ или съгласие ние показваме на другите как да се държат с нас. Когато изказваме гласно чувствата си и емоциите си (
това са различни понятия ) , даваме правилна насока на възприятията на другите за нас. 
Да си "добър" за другите , не значи да пренебрегваме себе си , собствените си ценности и разбирания. Значи да се научим да мислим и говорим в прав текст, с ясни и разбираеми послания. Гениалните неща са сведени до опростени дефиниции с пълна яснота на възприятие.
1. Внимавай с какъв тон говориш. Важно е как ти се поднася информация, не
просто какво. Помислете как бихте се почувствали, ако тонът е дразнещ и как , ако е благ и добронамерен.
2. Внимавай кога поднасяш мнението си. Удобен ли е моментът Всички сме в различни настроения, които се влияят от външни обстоятелства.
3. Не поисканото "добро" , понякога носи само разочарования, колкото и да сте убедени , че сте дали най-добрият съвет.
4. Оставете хората да задават своите въпроси. Всеки въпрос е пряко отражение на мисловните им процеси и степента им на разбиране.
5. Както е казано: " Ако не можеш да подобриш тишината, по-добре замълчи" .
Колко от вас поставят правилно собствените си граници ?
Какви са обичайните Ви грешки в комуникацията ?