Технология и първите 7. Да се запознаем с Масару Ибука.
Технология и първите 7. Да се запознаем с Масару Ибука.


Масару Ибука, основател на Sony и новатор в обучението на деца в най-ранна детска възраст. Развитието на интелекта е функция от сбора от опити, осъществени между раждането и тригодишната възраст, или с други думи, в периода на развитие на мозъчните клетки. Следователно, никое човешко същество не се ражда гениално или глупаво. Но стимулирането на мозъчните клетки между раждането и третата година се оказва решаващо за неговото бъдеще. В това е
убеден Масару Ибука (1908-1987), основател на технологичния гигант „Сони” и негов почетен председател до края на дните си. Благодарение на гъвкавата си бизнес философия и иновационни патенти, Ибука успява да превърне скромното си предприятие в движеща сила на икономическото чудо, което възражда Страната на изгряващото слънце. По-любопитното е, че Масару Ибука е новатор и в една друга област – възпитанието и обучението на деца в най-ранна детска
възраст. Авторът на „Всичко се решава преди детската градина“ настоява, че някои умения е невъзможно да бъдат развити, ако не са били усвоени още в невръстна възраст. Освен това, ако едно дете бъде отглеждано в среда, изначално враждебна на неговите нужди, то никога няма да се развие по задоволителен начин. А най-малките имат почти неограничена способност да научават. На две, три или четири годинки малчуганите поглъщат нови знания, без да полагат съзнателни усилия. И родителите изобщо не трябва да се колебаят да стимулират любознателността на своите бебета. По думите на Глен Домън, Директор на Института за развитие на човешкия потенциал във Филаделфия, САЩ,  “книгата е един от най-значимите трудове и всички родители, достойни да се наричат такива, трябва да я прочетат“. Всичко се решава преди детската градина. „Казват, че на пет години личността и характерът са вече оформени. Пет години не са много в един живот. Но ако приемем, че характерът на човека повлиява на целия му живот, колко жизненоважни са тези години и колко небрежни са родителите по целия свят“. Смятам, че основната цел на ранното развитие е да се попречи на появата на такива драматични случаи. Ако караме едно дете да слуша хубава музика или да взима уроци по цигулка, това няма за цел да го направи музикален гений; ако го учим на чужд език, това не означава, че искаме да го превърнем в гениален лингвист, нито че го подготвяме да влезе в „добра“ детска градина или в „добро“ начално училище. Става дума единствено за техника, чиято цел е да провокира израстването на безкрайния потенциал, който детето носи в себе си, и да увеличим личната му удовлетвореност. Незрелостта на бебетата играе решаваща роля Изходната точка на моите разсъждения за ранното развитие е безкрайният потенциал, който новороденото притежава. При раждането си детето е абсолютно невъоръжено; тъкмо поради това способностите му са толкова големи. Всеизвестно е, че при раждането си човешкото бебе е много по-неразвито от тези на другите животни: единствено малкият човек се задоволява само да пищи и да суче. Кученцето, маймунката, жребчето знаят да се изправят, дори да се задържат на крака и да ходят още с раждането. Зоолозите смятат, че детето има изоставане от десет-единайсет месеца в сравнение с другите бозайници. Това изоставане се приписва на изправената стойка. След като човекът се е научил да ходи на два крака, плодът не е можел да преседи в утробата на майката до окончателното си съзряване. Ето защо детето се ражда в състояние на пълна зависимост. То трябва да се учи на психомоторика, защото при раждането мозъкът му наподобява чисто бял лист. Тъкмо онова, което ще напишем на този лист, ще определи способностите и възможностите на детето. На тригодишна възраст мозъчните вериги са вече оформени Човешкият мозък има един милиард и четиристотин милиона клетки. При новороденото преобладаващата част от тях все още не са „оперативни“ и, както показват неотдавнашните изследвания, трябва да се изчака достигането на тригодишната възраст, за да станат такива. При раждането всяка клетка е самостоятелна и различна от останалите. Благодарение на микроскопски снимки, направени в момента на раждането, беше открито, че в хода на развитието на мозъка се появяват протуберанси, които като истински мостове свързват клетките помежду им. С други думи, клетките „си протягат ръка“ и се захващат едни за други; те реагират на данните, идващи отвън, и правят корелация с помощта на сетивата. Процесът е абсолютно същият както при транзисторите на електронните устройства. Транзисторите могат да функционират само свързани във верига с други транзистори. Мозъчните клетки се научават най-бързо да правят свръзки в периода между раждането и третата година. В хода на тяхното развитие капацитетът на мозъка нараства. През първите шест месеца след раждането мозъкът е достигнал 50% от своя потенциал на възрастен, а на тригодишна възраст – 80%. Това не означава, че след тригодишна възраст клетките престават да се развиват: на тази възраст щафетата се поема от задната част на мозъка, а на четири години от друга част – предната, където започва процесът на свързването във верига. Става дума за челните лобове. В електрониката наричаме това „хардуер“, който представлява основната верига на машината, и „софтуер“, който определя за какво ще се използва оборудването. Най-важната способност на мозъка, която е да улавя стимулите от външния свят, да сформира схеми и да ги помни, е това, което наричаме „хардуер“, и от него зависи цялото по-нататъшно развитие. Високо усъвършенстваните функции като мисълта, волята, творчеството и емоционалността се развиват след третата година, служейки си с онези способности, които вече са се формирали на тази възраст. Следователно, ако „хардуерът“, изграден през първите три години, не е достатъчно стабилен, е абсурдно впоследствие непрекъснато да натискаме копчето за управление, точно както би било безсмислено и да искаме един компютър от нисък клас да заработи така, че да дава добри резултати. Срамежливостта на бебето е доказателство, че неговата „схематична“ познавателна способност се развива Тук бих искал да обясня специфичната употреба на думата „pattern“, която използвам. Тази английска дума обикновено се използва за обозначаване на подредбата на форма, модел, кройка. Тук обаче думата придобива едновременно по-широк и по-специализиран смисъл: тя трябва да опише един процес на мислене, процес, позволяващ на мозъка на невръстното дете да подрежда данните последователно и да ги свързва. Докато ние възрастните възприемаме информациите основно чрез способността си да разсъждаваме, детето си служи със своята интуиция, която му позволява да изгради „pattern“, една незабавна схема. Разсъждаването ще дойде по-късно. Най-впечатляващото доказателство за тази способност за познавателно възприятие, която най-малките притежават, несъмнено е способността на новороденото да разпознава различни лица. Спомням си, че съм виждал бебе в ситуация, контролирана от мой приятел, който не се задоволяваше от това, че детето различава обкръжаващите го лица, и затова даваше на всеки човек отделно прозвище. Един беше „бубу-чан“, а друг „уауа-чан“, като на японски „чан“ е дума за нежност и близост. На една годинка това дете разпознаваше петдесет различни лица. Един възрастен не би бил способен да го направи, защото има логичен и аналитичен подход. На шест месеца детето става срамежливо. То започва да разпознава близките лица, като това на баща си и на майка си, но категорично отхвърля онези, които са му чужди. Традиционното обучение съчетава моменти на строгост и толерантност И днес много крайно „прогресивни“ психолози и възпитатели смятат, че е чудовищно да се опитваме да „обучаваме“ едно невръстно дете. Те са на мнение, че „да се тъпче един млад мозък“ ще направи детето тревожно и че то трябва да бъде оставено да расте, както му харесва. Някои дори мислят, че е естествено едно дете да бъде егоист и да е съсредоточено върху собственото си удоволствие. Родители по целия свят са повлияни от това течение и старателно следват подобни „природни“ принципи. Децата порастват и тръгват на детска градина. Внезапно позволяващите всичко родители налагат на децата си много стриктна политика. Дотогава меките като памук родители изведнъж стават истински тирани, които тормозят отрочетата си през цялото им образование. Аз съм на мнение, че още от самото начало трябва да бъдем едновременно строги и нежни. След това, когато детето вече е развило личността си, би трябвало да уважаваме както него, така и волята му. Нека обобщим и кажем, че след тригодишна възраст родителите вече не трябва да се месят. Различното им поведение може да има разрушителни последици и да подтикне децата към бунт.