Не се научих
Не се научих


Не се научих да предавам навярно мога, но не искам! Не се научих да продавам душата си - износена, но чиста. Не се научих да затварям
очите си пред тъжни гледки. Не мога да се примирявам и никога не правя "тънки" сметки. Не се научих да се мазня, каквото мисля си го казвам. От лицемерие се дразня,
а с безразличие наказвам. Не мога да стоя на тясно притиснат ли ме се изплъзвам,с мен изобщо не е лесно, но лесно ли е ще
омръзвам. Не се научих да оставам
почувствам ли, че съм излишна... Но се научих да внимавам, попадна ли на хора хищни. За мене казват: "Не я настъпвай, че е като пепелянка!"
Така е, прави са - особено жените...
Не се научих да живея като сянка!

Здравей съдба! Пиша ти, за да ти кажа... майната ти! Днес въобще не съм в настроение да ти се обяснявям и да те хваля, за това колко безумно
съвършенна си. Ами, извинявай, ама не си! За нищо не ставаш. И работата ти е бозава. Нищо не правиш като хората. Седиш там, в мрака си, хвърляш по нещо... я, болка.. я, любов и ме чакаш да скоча, като удавник за сламка, за да ти играя на хорото. Нито болката ти е болка, нито любовта ти е любов. Като даваш, давай като хората. Някак си ми писна да ме занимаваш с щуротийте си. Мисля, че си жена и въобще не знаеш какво искаш. Много мразя такива жени. Сърби ли ги, боли ли ли ги и те не знаят, ама все си мрънкотят. И ти така. Айде да се стегнем малко, а? И също настоявам да сме малко по-точни. Ама много мразя да ми закъсняваш. На колко години стана и тоя часовник за нищо го нямаш. Аз колко пъти ти закъснях до сега? Като ми казваш “ела да вземеш щастие” и аз идвам. “Ела за болка” и ей ме на, цепя часовника на две. За какво ли още не ме вика и аз подскачам като сърничка и си взимам каквото си ми приготвила. 
Писна ми! Честно! Сега ти ще ме слушаш. Ще ми дадеш това, което искам и нито частица по-малко! Ако ще ми даваш любов, дай ми я цялата! Не деля, чу ли? НЕ ДЕЛЯ! Ако още веднъж посмееш да ме вкараш някъде, където ще се почуствам маловажна и ще се осъмня в качествата и стойността си... ще те пребия! Ако ще ми даваш болка, ми я дай като хората. Не ме ли виждаш какъв ербап съм... Като кърви, да кърви. Направи ме глупава в тоя момент, направи ме влюбена. Аз не зная как. Ама ти ще се справиш. Ясно ли ти е? Ако пък толкова ти се свидят тия двете ме направи безчуствена! Да не потрепвам, да не помръдвам. Да не изпитвам нищо от тях. Да не ми пука. Да съм лед. Било по-лесния вариант чувам. Дай да видя мога ли така. И без много лигавщини, че се обривам. Това е от мен. И не ми шикалкави. Взела съм ти мерника. А както вече разбра и видя.. съм точна! Имам още една, две забележки, ама не мога да се занимавам постоянно с тебе. Айде със здраве!