Моят "романс" за любовта в моя живот.Правя автобиографична книга,това е един малък любовен "романс" от нея и от моят живот.Моля за Вашите критики,мнения,впечатления и дали бихте си закупили,моята книга.
Моят "романс" за любовта в моя живот.Правя автобиографична книга,това е един малък любовен "романс" от нея и от моят живот.Моля за Вашите критики,мнения,впечатления и дали бихте си закупили,моята книга.


Здравейте! Пиша Ви своята любовна история, която преживявам най-ярко и силно в последните 4 месеца. На цели 25 години съм и малко ме е срам да споделя, че чак сега успях да осъществя истински сериозна връзка преди 3 години, когато бях на 22. Дотогава имах мимолетни връзки и бях твърде свободолюбив, твърде затворен в себе си и вътрешният свят и трудно се отдавах на
любовните емоции. Но не защото не мога да обичам, а защото съм твърде чувствителна личност и тежко преживявам несполуките в любовта
 и предпочитах все още, докато е рано, да приключвам всичко, когато видя, че не върви добре. 

Slab", serif; color: rgb(34, 34, 34);">Случи се обаче преди повече от три години вече, да се запозная с едно момиче във фейсбук. Това стана случайно - тя беше писала красив коментар затова, че ме харесва в пост на моя приятелка, с която пък години преди това имахме нещо като връзка. Оттам постепенно започна една любовна история, която ще е твърде дълго и отегчително да разказвам с подробности. Момичето, с което бяхме/сме все още, се оказа свъръхчувствителна и лесноранима, твърде силно отдадена на любовта и още щом започнах да се отнасям с нужното уважение и харесване към нея като жена - тя започна да ми пише, че започва да изпитва силни чувства към мен. Че иска да се видим и запознаем, че щом желаем нещо в любовта, нещо голямо помежду ни - то ще се случи. 

Минаха близо два месеца комуникация (тя е от друг град, на около 100-ина километра от моят, Враца) и се запознахме, но нещата не се развиха на живо така, както по интернет - тръпката не се получи по същият начин. Последва втора среща и пак нямаше нужният ефект - аз някак си се уплаших, защото усещах, че тя сякаш твърде силно се вглъбява в може би "представата" за някаква голяма наша любов. Не съм я лъгал - аз я харесвах и все още я харесвам, но не бях готов за толкова откровени действия още в самото начало - трябваше ми период на опознаване на живо и тогава да пристъпим към "романтиката" и на живо. 

Все пак това се случи след около три месеца и половина - ние вече можеше да се каже, че постигнахме нужният ефект и нашата любовна исторя запозна да се осъществява. С времето нещата видимо се задълбочаваха, но сякаш тя започна да ме задушава с поведението си - сякаш изпитваше неистова и непреодолима жажда тази любов да се доказва непрекъснато и все повече и повече. Искаше нещо "голямо" да започне да се случва, а на мен ми трябваше време. не исках да я лъжа, че въпреки чувствата нещата не стават така, както във филмите и особено в приказките. Трябва си нужното време, опознаване и пасване между двама души, между двама партньори. Не само любовно, но и интимно. 

Постепенно нещата се влошиха и тя запозна много да ме ревнува от най-добрата ми приятелка, с която сме близки чисто приятелски години преди да познавам самата нея. Запознахме да се караме и спорим и след всеки спор нещата се ожесточаваха, тя започваше да реагира много остро и бурно и почти драматично, до степен да иска да се разделяме, но след това й минаваше и със сълзи на очи ми се извиняваше, искайки да останем заедно и да си дадем нов шанс. 

Постепенно времето минаваше, месец след месец нещата си вървяха, а нашата връзка сякаш стоеше на едно и също ниво - аз бях доволен от това да имам любвеобвилно и нежно момиче като нея до себе си (когато е в добро настроение), но винаги идваше един момент, в който този комфорт приключваше и пак започваха скандалите и неразбирателствата. Нещата пак се влошаваха и тя изпадаше в състояния на раздразнителност от неудовлетвореност в моето поведение - искаше да правим много по-сериозни крачки един към друг и във връзката ни и когато аз й казвах да не избързва - тя ме подозираше, че или й изневерявам, или си падам по друга и искам да съм с нея. Или, че поне си търся такава. 

Не мога да отрека, че я обичах и дори нейният характер, колкото и труден да е и да си остана такъв (а вероятно и винаги такъв ще си й остане) все пак ме привличаше - тя беше като огъня и леда, като денят и нощта. . . някак си въпреки, че това ме плашеше и дори дразнеше и натоварваше на моменти - създаде един адреналин у мен. Много беше сложно и объркано, но аз търсех отговорите и възможностите да променя и себе си към нея, и нея към мен - да й вдъхна увереност, за да се успокои тя и да го дава по-кротко и спокойно, но затиието ставаше все по-кратко, а времето минаваше - мина година, мина втора - тя дойде да учи в моят град като студентка във филиала на медицинския университет и тогава се очакваше да изградим най-после здрава и хармонична връзка. 

Оказа се обаче, че това не е така и след първоначалното спокойствие и комфорт, изпъстрени с нежни и много красиви емоции - нещата постепенно пак запознаха да се влошават, да стават зле, да се караме, да спорим, тя започна да изпада дори в драми на моменти заради това, че исках и свое лично пространство, а тя искаше в повечето време да бъде почти непрекъснато с мен и до мен. Искаше да се сближи и повече със семейството ми, но аз не смеех да го направя докато нещата не се стабилизират и не спрем с непрекъснатите спорове и неразбирателства. 

Основен проблем затова беше и че тя харчи много пари за телефони, за телефонни сметки и се оказа, че почти в началото на връзката ни, е натрупала дългове към телефонните оператори, които в един момент са се превърнали в големи сметки от порядъка на над 1000 лева на оператор. Това беше много притеснително и неприемливо и тя ми заяви, че е станало така, защото е прекратявала договорите си, понеже не може да си плаща сметките. А нямаше постоянен доход, не можеше да си намери работа. . . тя има ТЕЛК. Но това не беше оправдание за огромните сметки и те също станаха огромен проблем за нас и нашите взаимоотношения. 

В началото на лятото на 2018 г. тя закъса много и с изпитите - не си взе няколко поредни и. . . учението й приключи. Родителите й бяха разбрали за огромните сметки, които тя не може да си плаща й мигновено я извикаха да се прибира в родният си град. Тогава сякаш ми олекна. . . исках спокойствие, в един момент скандалите станаха ужасни и аз не можех повече така. Но. . . и не посмях да се разделя с нея - не го желаех, имаше толкова хубави спомени, толкова хубави моменти все пак. . . 

И въпреки това. . . комбинацията между толкова силни чувства и емоции и толкова много неразбирателства и раздори беше много странна, трудна за разбиране, много неприятна, но и. . . вълнуваща по някакъв странен и почти необясним начин. 

Сега се водим разделени и тя срещна друг, но. . . се обичаме макар и вече много по-умерено от преди и не влагаме тази страст. Но. . . тя успя да ме накара да изпитам сякаш силните чувства, които и тя самата преди време и от това сега ме боли. Не можем да се съберем пак не само заради други хора в живота ни, а и заради пари и материални условия, които ни ограничават и двамата, а до нова година правихме такива, но. . . всичко се провали. Сега нямаме надежда да се съберем в скоро време и или трябва да я забравя, да се спра и да поема животът си наистина сам и да си потърся друга, или евентуално да опита някакъв последен опит да се съберем с цел сериозна връзка тип "съвместно съжителство", но се страхувам, че финансово няма да издържим и ще се разорим. . . Тя няма стабилен доход и не успява да си намери работа, а отделно колкото и да я обичам - винаги се е опитвала волно или не сякаш да ми ограничава свободата и това пък ме е потискало. 

Съзнавам, че с нея освен любов, вече повече от три години сме изграждали и някаква "емоциоланла зависимост" и понякога се питам дали е било истинска любов или някаква красива представа за такава любов, на която и двамата толкова силно сме вярвали през тези години и сме я подсилвали многократно, сравнявайки я с реалността. . . Мои приятели много пъти са ми казвали, че това от нейна страна е не любов, а "използване", защото й давах материално, но най-вече емоционално колкото мога като подкрепа и опора. Но тя ми отговаряше, че това е истинска и силна любов и да не слушам внушения. Не знам как да го тълкувам и аз, но вече месеци наред не мога да се отърся и тази история излезе извън контрол. . . 

Сега се чувствам зле и слаб, обсебен от тази любовна история или представата, градена години наред в нея плюс емоционалната връзка (или зависимост), изградена помежду ни с нея. И искам или нещо да се реализира вече докрай помежду ни, или да се успокоя и да спра с нея, да спра да изпитвам силните чувства, които изпитвам и сега и да продължа пътят си в живота и в любовта наново. Не мога да продължавам повече така, защото наистина вече се чувствам много изтощен емоционално и на моменти сякаш съм изцеден. . . Обичам я и тя ме привлича, но от това вече много повече боли, отколкото да ме кара да изпитвам истинско щастие. . . 

Някой може да ме разкритикува и да ми се надсмее, че съм наивен, дори глупав ли едва ли не твърде голям, за да се намирам в такова положение. Наистина се чувствам много зле и имам нужда от нея, имам нужда дори някой да ме разкритикува, но да ме накара да изляза от този "филм", защото вече го чуствам така. Приех, че едва ли не това е "голямата любов" и тя сякаш успя да ме накара да повярвам в това, казвайки ми и че аз съм мъжът, който е голямата й любов, но вече почнах да не вярвам в това. . . Но спомените за прекрасните мигове тежат и толкова ме боли, че сега не се повтарят. . . Ще се радвам да чуя мнения, съвети, критики. . . Извинете ме ако съм Ви отегчил. 

Автор: Т.Танчев