Ти си тръгна


Ти си тръгна, проплака небето,
сякаш със себе си и слънцето взе.
Налага се или така ти отърва навярно
разума спори с моето сърце.
    

Всеки по пътя си сам ще поеме
нявярно това е моята съдба.
Сърцето немощно от болко стене
на кръст разпъва се моята душата.

А така те обичам, безкрайно
Всеки дъх ще е само за
теб.
До последния миг навярно
ще проклинам този момент.

Вземи със себе си спомените наши
свещите, уюта и погледа ми нежен.
Пинакоадата искряща в чаши
караща те да бъдеш с мене грешен.

Налага ли се, не зная и не питам
съвестта ли в тебе проговори.
Знам че като за двама ни обичах
и за теб сърцето си
отворих.

Ти си тръгваш, небето проплака
чужбина ще е новият ти дом.
Знай че винаги тук ще те чакам
и упора ще ти бъда след погром.



На една любов, която даде шанс да се преоткрия и да продължа живота си.
Тогава не мислех трезво, не мислех за нови хоризонти, за нови хора и запознанства.
Вярвам че това е било съдбата, че е трябвало да си тръгне, за да дойде най-голямата любов в живота ми.
Изминаха 10 години, останахме приятели и се смеем на онези моменти....щастливо семейни сме поотделно, всеки изгради живота си, всеки сви гнездо. Трябвало е да си тръгне за да осъществи мечтите си и да даде този шанс и на мен....За което му благодаря от сърце  
Губейки някого си мислим че светът рухва под краката ни, че денят е мрачен, че каквото и да правим е без смисъл и посока.Когато най-не очакваме се случват чудеса, вярвайте в тях.
Вярвам че  е трябвало да се случи.
Всяко лошо е за добро.
Всяко начало има край, както и всеки край е ново начало.

Приятели бъдете обичани и обичащи и вярвайте само в най-доброро.
Позитивните мисли носят само хубави неща.