Шестицата на разочаровалите световни шампиони
Шестицата на разочаровалите световни шампиони


Футболистите, които са имали щастието да спечелят световното първенство по футбол моментално стават част от историята.

Спекулира се, че най-големите звезди в настоящето Кристиано Роналдо и Лионел Меси ще придобият легендарен статут само след като вдигнат купата като

своите предшественици – Пеле, Бекенбауер, Марадона и бразилския Роналдо!

Но, да не забравяме, че най-красивата игра – футбола е колективен спорт, в който 23-ма играчи обединяват усилията си да спечелят най-престижния трофей. Някои са част от отбора заради класата си, други заради биткаджийския си характер, но има и трети за които не сме сигурни

защо са били там!

В този материал ще стане въпрос точно за последните. Ще разгледам някои от най-посредствените играчи, окичили се със славата на световен шампион без да ги класифицирам.

Клеберсон – Бразилия 02

 Феновете на Манчестър Юнайтед сигурно ги побиха тръпки. Полузащитникът се наложи в основния състав на Луис Фелипе Сколари на световното през 2002г. След още един сезон в Атлетико Паранаензе, през 2003г. „червените дяволи”  си осигуряват услугите на световен шампион срещу 8 млн. и 600 хил.евро.

Само, че трансфера му се превръща в голямо разочарование. Още втория мач се контузва и за две години изиграва само 30 срещи и отбелязва два гола.

Следва трансфер в Бешикташ за сума с 6 млн.евро по-малка от тази за която бе закупен. Там също се задържа само две години (45 изиграни мача с 3 отбелязани гола). Връща се в родната Бразилия само за да затвърди статута си на играч за такова ниво. Приключва кариерата си в Североамериканската футболна лига.

Спомняте ли си Симоне Бароне? (Италия ’06)

 Халфът е продукт на школата на Парма, до 22 годишна възраст се подвизава в отбори от второто ниво на Италия. След това започва да се налага в серия „А” - първо в Киево, а след още два сезона в Парма прави най-големият си трансфер през 2004г. срещу 5 млн.евро в Палермо. След някои добри представяния той започва да получава повиквателни от Марчело Липи за националния отбор на Италия. В периода 2004-2006г. изиграва 16 мача и отбелязва един гол. На световното в Германия през 2006г. взима участие в две срещи като резерва – в мача срещу Чехия от групата влиза в 74-тата минута , а на четвъртфинала срещу Украйна заменя в 68-тата минута Пирло.

След световното е закупен от Торино, където остава три сезона. Последният му сезон в серия „А”  е с екипа на Каляри. Равносметката е  249 изиграни срещи и 11 отбелязани гола в първото ниво на италианския футбол.

Луизао – Бразилия 02

Централният нападател е истински футболен номад. За 15 години облече фланелката на 14 различни клуба без да успее да се наложи в Европа. Двата му опита бяха провал. Ненавършил 22 години преминава от Палмейрас в Депортиво Ла Коруня за сумата от 6 млн. и 500 хил.евро. Отбелязва четири гола в петнадесет изиграни срещи, което принуждава ръководството на галисийците да го върне в родината му срещу само 675 хил. евро.

След световното през 2002г., където Луизао има само две появи на терена – в двете срещи срещу Турция влиза като резерва с общо игрово време от 39 мин. е взет със свободен трансфер от Херта Берлин от тогавашния му клуб Гремио. За сезон и половина взема участие в 36 срещи във всички турнири с 6 отбелязани гола.

До края на кариерата си преминава през още близо десет бразилски клуба, във всички със свободен трансфер задържайки се само за сезон.

Бернар Диомед – Франция 98

Крилото е продукт на школата на Оксер. Носи екипа на бургундския клуб цели осем години, вкарва 30 гола в 176 изиграни срещи. През този период е участник на световното първенство през 1998г. Започва като титуляр в три от срещите – две в предварителната група и срещу Парагвай на 1/8 финала.

На 01.07.2000г. преминава в Ливърпул срещу 4 млн. и 500 хил.евро. Въпреки, че наставник на „мърсисайдци” по него време е сънародникът му Жерар Улие изиграва само 5 мача за два сезона и половина!

През януари 2003г. е изпратен под наем в новака от френската Лига 1 – Аячо. За сезон и половина изиграва 32 срещи и отбелязва 7 гола за корсиканския тим.

Падението за Диомед продължава с пълна сила – следва един сезон във второто ниво на френския футбол, а през 2006г. се озовава в трето-дивизионния  Клермон Фут. Не успява да впечатли шефовете и треньорското ръководство на този скромен клуб и е освободен след 11 изиграни срещи и 1 отбелязан гол.

На 18.01.2008г. обявява официално, че прекратява футболната си кариера след като е бил без клуб последните 18 месеца.

Роке Жуниор – Бразилия 02

Кариерата на централния защитник започва в Палмейрас, където успява да се превърне във важна фигура със своите над 200 изиграни срещи. След като печели през 1999г. Копа Либертадорес  и направил дебют за националния отбор идва оферта на стойност от 8,5 млн. евро от Милан.

Първите два сезона макар и да не е твърд титуляр записва приличен брой срещи за „росонерите”. На световното през 2002г. не играе единствено в мача от груповата фаза срещу Коста Рика, който не е от съществено значение.

Вместо тази титла да даде допълнителен импулс на кариерата му, през следващия сезон изиграва само 8 срещи за Милан, а сезон 2002-2003 е изключително натоварен за „росонерите” ( изиграват повече от 60 срещи в различните надпревари).

Това принуждава италианския клуб да го даде под наем на Лийдс. В амбициозния английски клуб Роке Жуниор успява да се задържи точно пет месеца. Въпреки, че отбелязва две попадения срещу  Манчестър Юнайтед (2:3)  в среща от турнира  за купата на Лигата, престоят му на Албиона се допълва с едва 5 изиграни срещи в шампионата.

Завърнал се в Милан, веднага е отдаден под наем в Сиена, но и там се появява епизодично на терена.

Последва опит за връщане в голямата игра, чрез смяна на първенството. Преминава със свободен трансфер в Байер Леверкузен. Там окончателно става ясно, че за Роке Жуниор (още преди да навърши 30 години), добрите времена във футбола са останали в миналото.

„Шестицата” ще завършим със Стефан Гиварш -  Франция 98

Централният нападател е част от най-добрите години в историята на Оксер. През 1995-1996г. в дебютния си сезон за клуба печели Лига 1 и купата на Франция. Въпреки старанието, което полага в моментите когато е на терена, легендарния треньор Ги Ру го дава под наем в Рен. Това се отразява благоприятно на Гиварш, който с 22 отбелязани гола печели „Златната обувка” на Лига 1.

Оксер си го прибира и Гиварш освен, че дублира постижението си за най-добър голмайстор на френското първенство, добавя и „Златната обувка” на Купата на Уефа (във впечатляващата кампания на Оксер  в Европа, отбелязва 7 гола в 8 мача).

Това неминуемо му осигурява „билет” за домашното световно първенство, където взема участие в 6 срещи, но не успява да се разпише.

След световното преминава срещу  4 млн. евро в Нюкясъл. Бледа сянка на головия хищник от предишните сезони след само четири мача и един отбелязан гол довършва сезона в Глазгоу Рейнджърс. Въпреки, че подобрява формата си, шотландците се отказват от него. След само един сезон Гиварш отново е част от бившия си клуб Оксер. Остава в историята като най-лошият трансфер на Premier League според Daily Mail.