Да пишеш


Да пишеш и то да пишеш нещо свое,съкровено и преживиано...Не е лесно,но е постижимо,стига да намериш точните слова,за точното си състоиание...Ако пък се докоснеш и до повече хора,които да обърнат внимание на написаното,то значи не напразно си писал...
И така,да пиша...Добре,може би за скритата болка на самотата,коиато ни кара да се взираме в екрана на компютъра...За скритите погледи,не към телефона,дали ще се обади ниакой,а към вратата,дали
ще позвъни ниакой на неиа и озарен от радост,преминавайки през същата,да те прегърне...
Самотата,коиато ни приковава към екран-на телевизор,на комп,на телефон...А колко е прекрасно навън,колко хора не искат да са самотни и там...
Аз,лично,ще излезна навън...Поне да си извървиа моите 10000 крачки..
Може и да срещна самотница,да си поприказваме.Може би...
Разработван сценарий в много филми,но защо пък
не.Винаги живота може да ти предостави шанса да се окажеш главен герой в нечий филм.Там вече,дали ще е комедииа,дали драма,а не дай си Боже,хорор-си зависи от самииа теб.Важното е да си подготвен за такова предизвикателство.Тренировка да имаш,за това и аз започнах с тези,прославени и преекспонирани 10000 крачки на ден.Поне поддържат формата,ако не нещо дрюго.Така че,срещата ,може би прадстои...
Готов съм,пък каквото дойде...
До тогава,без да съм маниакално и болезнено привързан към екраните,ще се изиавиавам и пред  комютъра.Ще редювам нещата-ходене и седене,до пълното възтържествюване на логиката за нещата...50 на 50,ще се слючи или не...Да си припомниа-триабва просто да съм готов,защото и най-дългиа път,започва с първата стъпка.Аз ще поема риска,а Вие...
И,ако след време,даже и да съм бил разочарован,ме попитат-"Как е,какво направи?",ще мога да кажа-"Поне опитах..."
С положителност и погледа ми ще бъде по-мъдър,ръцете ми ще бъдат по-грижовни,а сърцето ми ще е свикнало да бие в синхрон...
Пожелавам си го...Пожелавам Ви го...
Просто опитайте!

П.П.-Ака сте забелиазали,че ми липсват две бюкви на клавиатюрата, се извиниавам...