Любовна история......


Приказка за невъзможната любов.
Винаги всички приказки започват.,така.....
Имало едно време.... Винаги всичко е свързано с времето и любовта също, невъзможната и несподелената.
Някога в далечни времена имало едно момиче на име Прея. Тя била хубава или по скоро полагала грижи за себе си, за да изглежда добре. С черни тънки, но дълги коси, очи тъмни като маслини, които изразявали поглед на тъга и мъка. Може би както

казвала майка й, че да е щастлив човек, трябва да го има заложено вътре в себе си.
Не знам дали е така, но тази Прея въпреки че имала всичко и деца и дом и кола и пари и работа и съпруг, тя не се чувствала удовлетворена от живота. Защо ли? Ще попита всеки който чете тази приказка.
Аз дето пиша тази приказка ще ви отговоря. Търсела истинска любов, любов която да я накара да лети, любов която да запълва празнотата в душата и. Всяка
вечер заспивала с мисълта, за очакваната изпепеляваща любов. А защо да е изпепеляваща, не може ли да обичаме някого дори и тайно да е. Просто никой не може да открадне душата ти, мислите ти чуствата ти.
И така... Живяла си кротко и спокойно тази хубава Прея. Имала си и тя своите забежки. Не била вярна на семейството си. Затваряла се в себе си и оставала така със своите мисли и желания. За околните и близките й това било странно и нетипично.
Една вечер излязла на бар със съпруга си. Танцувала забавлява се било и отпускащо и релаксиращо. По едно време както си танцувала покрай нея минало момче симпатично младо облечено в Черна риза и черни панталони. За щастие или за нещастие незнам блъснало се в Прея нарочно. Прея не се усетила първоначално за умишлената приумица на момчето, затова го докоснала по рамото и с най - очарователната си усмивка му се извинила за сблъсъка. Подала Прея приятелска ръка към въпросното момче и се запознали. Той се казвал Борит. Чернокос с хубави изписани очи, с плътни устни, Абе като цяло млад и готин. Борит с джентълменски похват хванал Прея за ръката, вдигнал я на височината с която я завъртял в стил пирует. Сладурско запознанство нали и аз така мисля.
В следващия миг Борит се отдалечил тъй като Прея показала с разбран жест, че не е сама а със съпруга си.
Минали дни, седмици и месец. Прея не се чувствала комфортно в дома си. Постоянно караници викове разправии със съпруга си. Вместо синхрон и разбирателство имало, витаело във въздуха напрежение. Прея все забързана за работа за децата да ги вземе от градина. Но на душата и тежест. Все едно цял чувал камъни вързала на гърдите си. Дали задъхана от забързаното ежедневие или от това че усещала празно в душата си. Незнам не мога да ви кажа и Аз. Не съм във нея за да кажа точно.
Било зима предстояли празници коледни и новогодишни. Нейни приятелки и предложили да излязат на дискотека. Тя имала нужда от това и се съгласила. Организирала си плановете и това кой да гледа децата и отишла да се забавлява.
Там обаче по ирония на съдбата може би бил и въпросното момче Борит.,където Прея преди време се запознала. Техните погледи се засекли, а когато той я видял замръзнал с вторачен поглед за част от секундата.
Борит смело отишъл към нея без да се съобразява с околните. Хванал я за ръката обяснил й че отскоро се е върнал от Лондон бил на гурбет. Тя се държала в онзи момент студено, първо защото имало много хора покрай нея.,и второ защото той бил в компания на така наречените хора от малцинствата. За нея нямало делене на лоши и добри хора. Просто си била леко резервирана към хора с ромско потекло.
Прея си помислила, че и Борит принадлежи на същия расов етнос.
Затова през цялото време се държала студено без да изразява емоции по никъв начин. Борит в тези часове бързал, защото трябвало да пътува някъде на почивка може би. Облякъл си якето минал покрай Прея хванал и за пореден път ръката без никаква съобразителност я целунал по бузата и се сбогувал с нея.
Дошли коледните празници. Прея празнувала Коледа със семейството си. Но някъде далече едно момче си мислело за Прея. Кой ли ще да е? Борит разбира се.
Още няколко пъти Борит се опитвал да осъществи контакт с Прея макар и виртуално. Но тя все го отхвърляла, защото била уж порядъчна със съпруг и две деца.
Докато една събота в 7 сутринта телефона и предрънкал. Получава съобщение от Борит.Тя му отговаря и от този ден нататък започва нещо като любов страст желание влечение привличане. Егати не мога да повярвам и Аз имали го това съществува ли въобще. Явно да. 15 часа са на телефона и двамата пишат пишат и кво пишат само те си знаят.Борит и намира номера на телефона и обещава че ще и се обади. Прея в този ден чакала с нетърпение телефонен звън. И ето го. Борит и се обажда чуват се за петнайсетина минути. Говорят по скоро общи работи отколкото нещо съществено. Борит се занимавал със строителство. Научил се на този занаят когато бил на гурбет в Англия. Доста добре разбирал от електроинсталации. В този ден когато се обадил на Прея, преди това бил при приятел да му от ремонтира електрическо табло на къща.
Добър занаят имал печелел добре. Не бил фрашкан с пари. Но печелел добре и осъзнал през целият си съзнателен живот, че пари се печелят с много труд, а лесните пари лесно се харчат.
След дълго писане на съобщения и разговори по телефона Прея въпреки всичко решава да се види с Борит тайно. Уговарят си среща. Той я взима от танци на които тя много обичала да ходи. Завежда я на място. Може би свещенно място за него. Защото той имал хоби изразено в иманярство. Имал уред и ходил по такива места, където имало скрити в земята антики от различни епохи. И мястото на което им била първата среща било подобно. Това място се наричало Калимера. Изоставено място накрая на провинциално селце. Калимера местността била изоставен град на римляни. А от историята се знае, че римляните били много богати работливи и добри воини.
Там на това място се заражда първата искрица на привличане между Борит и Прея.
Толкова се харесват, че има и следваща среща. Той я взима късно вечерта от неин банкет от клуба по Зумба танци. И отиват на няколко километра от техния роден град. Там се разхождат и с всяка следваща среща пламва любов неописуема. Усещат се че не могат един без друг.
Борит обичал живота. Искал всичко от него. Все пак бил млад и искал да поеме живота с пълни шепи.
Имал слаби  места. Едното е че лесно се привързвал и бил много влюбчив. Но доста самонадеян и много държал на собствения си комфорт. Другото му слабо място било хазарта. Много пари профукал по него, но и не само. Хазарта с курвите и наркотиците вървят ръка за ръка.
Много пари минали през ръцете му. Но така е млад див и необуздан, човек който не го интересува. Защото е свободен като птица и може всичко да прави.
Дали Прея му внася малко свежест и хъс за живота му това не мога да кажа. Но може би определено повлиява за да осъзнае Борит, че е хубаво да се радваме на малките неща в живота.
След запознанството им той престава с хазартните си забежки. Или поне той така и споделя. Както и да е. Както са казали хората. Който какво си направи цяло село не може да му го направи.
Продължава тяхната по скоро виртуална любов. Писане на съобщения, разговори по телефона с часове. Увличане до крайна степен един към друг.
Един прекрасен уикенд Прея остава сама. Децата й и съпругът и заминават за село. Прея се свързва с Борит. И те си уговарят среща. Той идва вечерта и я взима от тях. Предлага и да идат до град Орхин, недалеч от града в който живеят. Там той я завежда в един новопостроен парк с пейки дървета и зеленина. Прекрасно си изкарват уикенда. Изпълнен с емоции смях, страст силно превличане един към друг.
Ако някой на мен ми каже, че може да съществува толкова силно желание и влечение един към друг ще му се изсмея в очите. Странно нали. Доста голяма разлика в годините между тях тя семейна. Като цяло невъзможно да бъдат заедно.
Всички в обкръжението и на двамата се опитват да ги разделят, защото това е невъзможно или както се пише навсякъде невъзможна любов.
Въпреки всичко и всеки те продължавали напук на всичко и всички да се чуват само. 

To be continued...