Краят на любовта и живота


Някога зимата преди години се появи тя. И стопли сърцето ми, върна тръпката и почнах да мечтая и да бъда щастлив.  Любовта ни бе от пръв поглед, тя работеше в заведение а аз бях клиент, заглеждахме се, бяхме мили един към друг. С всеки изминал ден любовта ни ставаше по - силна и по - силна. Почнахме да контактуваме онлайн за всякакви теми, по цял ден, работодателите дори ни правеха забележка да оставим телефоните, но ние имахме нужда един
от друг и за да живеем пълноценно и са бъдем щастливи трябваше да си контактуваме. Един прекрасен пролетен ден отидохме в една вила в гората на отдалечено и пусто място бяхме сами. Тогава се случи, любовта просто се изрази и ни направи много щастливи. От този монет ние сме неразделни. Обичаме се, подкрепяме се, понякога се критикуваме, но се обичаме истински. Минахме през много трудности, изживяхме много приблеми, връзката ни имаше своите силни
и слаби периоди, но заедно се справяхме с трудностите и с усмивка планирахме какво искаме да иживеем заедно. До днес! Днес тя си тръгна, тръгна и нищо не каза, освен, че не иска да бъде с мен. Сбогува се и тръгна, просто си тръгна от мен, загърби плановете ни и мечтите ни, отиде си и живот за мен приключи напълно. Тя се превърна е най - скъпия и прекрасен за мен човек, но вече в няма, напуна мен и разби сърцето ми. Сега съм сам, напълно сам и не виждам изход освен това, което виси над мен. Едно дебело въже, което почвам да омотавам На шията си и се качвам на стола, остава ми да бутна стола и вече ще бъда минало не само за нея, но и за всички. Написах и че ако нея я няма, животът ми няма смисъл и бих предпочел да съм мъртъв, но не и без нея. Звъннах и, но ми затвори, все още чакам да позвъни, но повече не мога да чакам, за нея съм никой. Това послание е за теб любов моя, запали свещ за мен и идвай при мен ще те пазя винаги от небето и ще съм твоят ангел закрилник.