Занзибар сити - екзотика с дъх на карамфил и канела



Занзибар - дори самото име събужда екзотични мечти. Карамфил и канела, тропическа топлина, галещи ветрове, довели някога плоскодънните лодки с триъгълни платна от Оман до тези африкански брегове. Търговците, идващи с тях, обхождали западния бряг на остров Занзибар, за да достигнат пристанището на Каменния град – старата част на Занзибар Сити – след което се насочвали на запад през широкия само 40 км пролив към бреговете на
континентална Африка.
Традиционна лодка „доу“ с триъгълно платно плава край бреговете на Каменния град. Подобни търговски съдове от целия арабски свят са браздили водите на Индийския океан в продължение на векове. Каменният град – наречен така заради кораловия варовик, използван за изграждането му – забогатял от търговията с роби и подправки.
Персите първи проправили този маршрут още през 8-и век. През 17-и оманците
последвали дирите им, създавайки империя в Източна Африка. През 1840 г. султанът на Оман се преместил тук и направил града своя столица, а малко по-късно, през 1861 г., Занзибар станал независим султанат. Той е космополитен град, населен от араби, африканци, индийци и европейци.


Изследователят Дейвид Ливингстън отседнал тук през 1866 г., преди последната си експедиция в Африка. От крайбрежието плъзва мрежа от тесни улички, опасани от надвиснали дървени балкони и големи дървени порти, украсени с релефна резба и месингови гвоздеи. Пред къщите се редят ниски каменни скамейки, наречени „бараза“, по които местните могат да седят и да убиват времето си денем, или да ходят, ако улицата се наводни от внезапен порой.
Повечето сгради датират от 19-и век, но суровата крепост „Олд Форт“ – сега културен и развлекателен център – е построена от оманците още през 17-и.
Султаните и тяхното обкръжение живеели на широка нога, за което свидетелства дворецът  „Бейт ал-Аджаиб“, „Къщата на чудесата“, построен през 1883 г., с изглед към морето. Днес в него се помещава музей на суахилската и занзибарската култура. Друг крайбрежен дворец, „Бейт ал-Сахел“, също е музей, посветен на занзибарското кралско семейство.
Островната държава не била достоен съперник за колониалните сили. Когато Германия предявява претенциите си в Източна Африка през 1890 г. , тя небрежно се договаря с британците да замени Занзибар за остров Хелголанд в Северно море. Занзибар става британски протекторат, а когато през 1896 г. избухват бунтове около въпроса за наследяването на султанския престол, Великобритания изпраща своя флот. Англо-занзибарският конфликт държи рекорда за най-кратка война в историята: британските кораби започват обстрел на крайбрежието, потопяват султанската яхта и разрушават харема, след което на 38-ата минута Занзибар се предава. Робството бива премахнато през 1897 г., а с промяната на търговските модели градът започва да запада.

Съвременният Занзибар Сити се разпростира широко встрани, докато Камененият град остава до голяма степен непокътнат, макар и бавно рушащ се. От 2000 г. той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, като в ход е програма по възстановяването му. Тя засяга и най-красивата сграда: Стария диспансер, благотворителна болница, построена през 1887-1894 г. и опасана от няколко реда веранди, предназначени да дават отпор на тропическата жега.