Театър или кошмар?
Театър или кошмар?


Ще ви разкажа как премина наскоро една вечер, в която посетих постановка в театър в гр. София и с какви впечатления останах от част от останалите хора в публиката. 
Часът е 19:00. Всеки момент трябва да започне преставлението. Предупреждават ни да изключим мобилните си телефони и да не снимаме по време на представлението. В очакване съм да излязат актьорите и да започне. Да, ама не... Те първа идват още хора в последния момент. Вдигат
мен и още 10 човека, докато стигнат въпросното си място. Настанявам се удобно, но случката се повтаря отново и отново. 
Часът е 19:10. Осветлението загасва - пиесата започва. До тук добре. Наслаждавам се на представлението, но изведнъж зад мен пронизваща мелодия оглася цялата зала. Човекът изключва телефона, но малко след това звъни още един, втори, трети... 
Минути по - късно - затишие. Казвам си: "Най - после
спокойствие!" 
Разполагам се удобно, гледам с интерес, докато някой от публиката не реши да ме вдигне, за да излезе, или започне да снима актьорите(което е строго забранено). 
Други пък, въобразили си, че са на кино дъвчат дъвки, ядат пуканки или пият сок. Трети обсъждат представлението на висок глас. 
Добре де хора, защо? Нямате ли елементарна култура и поне малко уважение към хората, които два часа се потят на сцената и дават всичко от себе си, за да ни е интересно на нас? 
За съжаление съм ставала свидетел на много такива представления и не само в София.