Писмо в бутилка до себе си
Писмо в бутилка до себе си


Писмото е до себе си, защото съм заключена в порочния кръг на нещастието, от което искам да изляза, но ме е страх.
Защо ме е страх... защото се боя от промяната - типично за една разбита и смачкана психика...
Та, достатъчно с увода. Да пристъпим към прекрасната история. Ще се опитам да бъде кратка.
Случи се през едно лято. Винаги ще остане най-прекрасното лято в живота ми. Срещнах едно момче, беше умен и сдържан. Влюбих
се в него. И срещу всички усти, бълващи злъч и според които не бил за мен, продължих да се влюбвам още повече!
Ходехме няколко приятели до реката, в това число и аз и той. Ние двамата седнахме на една пейка, а останалите отидоха по-близо до реката, доста далече от нас. Останахме сами в тишината. Чуваха се само реката и щурците. Беше успокояващо, но и напрегнато едновременно.
Той ми каза да погледна нагоре, защото има падащи
звезди и ако искам и вярвам, че се сбъдват да си пожелая нещо.
Видях повече от една падаща звезда в онази вечер. За всичките звезди желанието ми беше едно и също.
Мълчахме. Изведнъж той ме попита:
 - Искаш ли да позная какво си пожела?
 - Не... - казах аз.
Знаех, че той вече е отгатнал какво съм си пожелала.