Да направим живота по-цветен с вежливост!


false false EN-US X-NONE X-NONE

Миналата година дълго време патувах по маршрутната линия № 3 в Пловдив. Влизаш в малкия бус и пред очите ти се изпречва надпис - „Вежливостта не струва нищо, но постига много!”. След това подскачаш стреснато от гръмкия глас на шофьора „Добър ден! Заповядайте, моля!“. Докато реагираш на тази неочаквана вежливост, докато си потърсиш място да седнеш и поздравът е отправен към следващия човек. И така, всеки път.
Е, аз вече не се изненадвах и очаквах с нетърпение поздравът му, за да му отвърна със същото. Очаквах момента на слизане, когато той се обръща и казва: „Хубав ден, заповядайте отново!“. Но през 30 минутното си пътуване свикнах да наблюдавам реакцията на пътниците, които често бяха едни и същи.
Отначало, хората реагираха доста неадекватно, поглеждаха го кръвнишки и се стоварваха на първата свободна седалка. Е, имаше и такива, които плахо и засрамено отвръщаха на поздрава. Но постепенно човекът ни превъзпита, повярвахме, че наистина искрено ни поздравява, че си е такъв – добър човек. Човек, който винаги ти помага, когато не можеш да отвориш или затвориш вратата на буса, с търпение ти обяснява как точно работи механизма, който те моли да отстъпиш мястото си на възрастен човек или майка с малко дете., човек, който е винаги вежлив и усмихнат.
Постепенно хората, пътуващи в неговата маршрутка се промениха, мъжете ставаха кавалерски от седалките да отстъпят място на жена, натоварена с торби след пазаруване, помагаха на възрастните да се качат, отваряха и затваряха вратата и винаги всеки, с усмивка поздравяваше на влизане и на излизане.
Вече не пътувам по тази линия и не знам дали този шофьор е още там, дали е жив и здрав, дали все така поздравява вежливо, дали продължава да превъзпитава хората! Но знам, че ако имаше повече такива хора, просто животът ни щеше да е по-лек, по-хубав, по-цветен!