Сега, когато имам дъщеря


След дъъъългата и тежка бременност най-накрая ми я носят - моята дъщеря. В мига, в който я виждам, забравям за всички болки, шевове и мъки. Добре дошла принцесо, ти си толкова малка, а света е тъй голям. Но нищо, аз ще те пазя, ще бдя над теб ден и нощ, при бури и вятър, при жаркото слънце.

Всяка любов между мъж и жена заслужава да бъде възнаградена с такова слънце. Малко същество, а с огромно значение. 

Докато аз те уча да

ходиш, ти ме учиш да преоткривам света. Да виждам всички дребни детайли, всяко листо, всяко камъче, всяка снежинка. Показваш ми, че всичко е важно, всяко нещо има значение. Докато аз те уча да държиш лъжицата и да не разливаш супата на килима, ти ме учиш на търпение. Защото всяко петно на килима си заслужава, когато на лицето ти грее огромна усмивка. Разбрах, че дори скучни думи като "крокодил, шапчица и барелина" могат да звучат прекрасно,
когато са изговорени от малките ти устни. 

Всяка вечер, докато те прегръщам да заспиш, аз прегръщам целия свят. Защото моя свят си ТИ!