Защо мълчиш?
Защо мълчиш?


Омръзна ми това мълчание между нас. Защо не говориш, защо все мълчиш? Толкова сме близко един до друг, а сякаш сме на милиони километри. Защо така се промени? Нима не изпитваш същото както преди? Нима омръзнати да си с една, или сега просто искаш малко самота? Знаеш че за теб останах тук, за теб и за никой друг. Защо мълчиш, кажи нещо???.....така боли. И не казвай, че ме обичаш аз виждам, че не съм това което искаш ти. Защо останах тук...? Не
трябваше да развалям всичко между нас, трябваше да си останем просто приятели, такива каквито бяхме. Сега дори и това не сме.... По дяволите кажи ми нещо...... Защо мълчиш? Как искам да го изкрещя, как искам да заплача от болка, но не мога ти си тук до мен и ме гледаш но не ми казваш нищо. Виждаш че ме боли, че съм на ръба......, че потъвам без твоето искрено обичам те. Защо мълчиш...??? Кажи ми нещо, не виждаш ли потъвам изчезвам в бездната.
Не ме пускай, не искам без теб... Моля те спаси ме.... Моля те кажи ми че ме обичаш... По дяволите дори и това не можеш да направиш за мен, а дадох ти толкова много от себе си. Дадох ти единственото което ми остана след коварните години....моето сърце. Нима не го разбра? Нима не видя че се отдадох изцяло на теб, че ти беше единствен. Казах ти да не ме нараняваш, казах ти да си честен с мен..... Помниш, казах ти нали? И защо. Кажи ми поне това.. Кажи ми защо??? Стига недей да мълчиш просто кажи нещо, каквото и да е. Кажи ми защо вече не съм твоето лъчезарно момиче, защо искаш да бъда друга? Защо искаш да се превърна в нещо което не съм? Защо искаш да се променя, защо не искаш просто да бъда себе си? Нима това не е достатъчно. Нали ти съм ми каза че точно това те е накарало да изпиташ нещо към мен....каквото и да е то сега. А може би просто бях различна от тези жени с които си бил и си изпитал някакво любопитство, но с времето си осъзнал че не ти харесва човек като мен. По дяволите защо мълчиш отговори ми, чуваш ли отговори ми. Не виждаш ли моето страдание, не виждаш ли че потъвам? Да, аз съм до теб, не ме ли виждаш, погледни ме нищо ли вече няма между нас.....дори и една приятелска ръка от която имам нужда сега. Моля те не ме оставяй, не ме оставяй да потъна. Погледни давя се вече въздух нямам. Давя се в собствените си сълзи в собственото си страдание по теб. Да тук съм, ето ме, видя ме нали, а спомняш ли си коя съм? Да аз съм виждаш ли седя точно на стола до теб... Кажи ми нещо, моля те прегърни ме, искам отново всичко да е като преди. Подай ми ръката си и никога повече не ме пускай, моля те не го прави искам само теб.... Обичаш ме нали? Да аз съм, видя ли че съм същата като преди? Видя ли че само ти караш моята усмивка да блести. По дяволите не ме оставяй и просто нещо ми кажи. 
Е . Стоянова