Джако
Джако


   Преди няколко години се наложи да си взмем куче, за да е компания на майка ми. Тя е болна, затворена между четири стени от години и единствения приятел и беше телевизора. Вечер когато се прибирах от работа , а тя милата искаше малко компания , но за съжаление аз неможех да и отделям време, защощо ме очакваха и домашните ми залъжения. И така взехме си Джако. Малка бяла топка, която с годините се превърна в бял красавец. Толкова
свикна с нас и най вече с майка ми  и стана член на семейството ни. Но исках да разкажа не толкова за красота му,а за душата на това животинче. Казват че животните нямали такава , не не е вярно. Толкова са умни, толкова са грижовни, и толкова обичливи. Стана второто ми дете, милото ми момче1 така си го наричам.През седемте години които е с нас, той никога не е направил беля, никога нищо не е скъсал, дори си прибира играчката , когато му
кажа. Когато иска да излезе навън идва и слага муцунка на коленете ми и започва да мърка. Когато му кажеш ела да те гушна, веднага идва и вдига крачета да го вземеш и гушнеш. Вечер ме посреща и иска прегръдка. Ето затова исках да разкажа и с всеки ден се убаждавам че животните  са по добри от хората. Ние в нашия забързан живот сме забравили за добротата, която всеки може да ти дари.