Бирата сладка пенлива
Бирата сладка пенлива


В една гореща лятна вечер един самотник си седял в кръчмата с чаша биричка студена. Той бил симпатичен и самотата не му била присъща. Самият той не усещал самотата и не му тежала, но любовта забравила го дълго. Сърцето му от много нощи самотно спяло, но и той не търсел любовта. Не се бе излекувал от старата раздяла. Както си седял с биричка в ръка без никой да не му обръща внимание, тя влязла. Не била неустоима, но погледа и жадно светел.
Самотника нито дума не отронил, нито стола и посочил дори и чаша бира за утеха. А любовта със сенки под очите от умора, недоспала приличала по-ското на отрова. Но той се влюбил просто по човешки. Засраамено прокарал пръсти и разрошил си косата. Така седял и виждал, че любовта отлита. В миг решил:каквото ще да става! Оставил бирата пенлива и хукнал любовта да завладява. А ето столът,още неизстинал. На него вече друг самотник чака с с чаша
биричка в ръка да чака любовта.