Години в които нямаше интернет,компютри и телефони


Години,в които нямаше Интернет,компютри ,телефони и всички останали технологии.
Години,в които всичко се случваше навън и нямаше нужда да се "ТАГВАМЕ"за да знаем каде са нашите приятели.нямаше значение кой какви дрехи носи и каква музика слуша.Излизахме сутрин рано и се прибирахме късно вечер.Безброй игри на криеница,гоненица,скачане на въже,дама,топка и куп други игри.
Да някога детството ни беше такова-щастливо и безгрижно
РЕАЛНО.Беше красиво и щастливо нали.
Помните ли летата на село.Онези дни,които миришеха на зрели домати и печен пипер па жар.Тичаме боси по поляните,търсихме забравени съкровища на тавана.Крадяхме сливи от съседа.
С умиление си спомням за кокошките и козите на двора.
Някога в повечето села имаше фурни за хляб,откъдето рано сутрин се разнасяше невероятен аромат на току що изпечен хляб.
Вирусът на сушени
билки и липа,посланик върху вестници.Попарата от чай сирене и масло.Прясно издуеното мляко сутрин.
Днешните деца нямат и никога няма да имат нашето детство .Децата са лишени от това да имат детсво-в името на това имат всичко останало.Превърнаха се в заложници на онлайн игрите,социалните мрежи,групите и поканите за приятелство.