Спри живот !


Представете си един пясъчен счупен часовник  ! Е преставихте ли си го ? Ей така минава ежедневието ни всички безумно забързани, уж гледаме а сме толкова слепи... Спомняте ли си последно кога сте се наслаждаваме на времето или на хубава приятна природна картина. След поредния препускащ работен ден в който те разкатават от работа , се загледах пред прозореца на голямата врата на помещението. Отвънка пече едно прекрасно слънце , а аз вътре
обикалям и бързам да свърша ежедневните задачи, като чели света ще свърши и вече въздух не мога да си поема , задушавам се... Спях се и се запитах, какво правя?Кога за последно сме се наслаждаваме на думата "каквото ще да става винаги притеснени. Прииска ми се внезапно за излезна на една хубава зареждаща положителна разходка , да се порадвам на някое друго бяло или черно облаче, което се мярка на хоризонта.  Толкова ли много искаме или
вече сме забравили , че понякога и ние трябва да дишаме ? За къде да се бърза или да се прегърбиме от работа , когато това не е най важното. Цялото ежедневие е толкова сиво и подтискащо.. А ти искаш ли да те заведа на разходка и да си побъбри за онова мистериозно облаче . Къде ли може да отива ....?