На дъщеря ми


Когато след години чуя разбитото сърце на дъщеря ми да се опитва да бие, докато вечеряме заедно на масата, ще я погледна право в очите и ще й позволя да види всички мои спомени, всички болки, които времето е излекувало. Тя ще ми каже как уморена е душата й на 17, а аз ще й разкажа за първия път, в който спах с момче, което не се обади на следващия ден... После ще заплаче, оставяйки лъжицата да падне на
пода, а аз ще погаля косата й, разказвайки й за всички сълзи, направили ме жената, която съм днес. Дъщеря ми ще ми каже, че не може да спи от дни, а аз ще полежа с нея, посочвайки й белите овчици, които да преброи, за да спре болката. Малкото ми момиче! Сърцето й наранено ще забравя да бие на всяка дума, докато тя ми разказва какво се е случило, а моето ще препрочита нашата история, докато събера смелост да я разкажа. Но няма да го направя. Ще
й разкажа за момчето, което скубеше косата ми в четвърти клас, когато му казвах, че съм влюбена и за този в гимназията, който ме научи да пуша цигари и винаги ме изпращаше до вкъщи. Ще й разкажа за всички мъже, минали през живота ми. За всички, които си тръгнаха. С кратка бележка, обаждане, среща или безмълвно. Дъщеря ми ще знае за всички тях, имената, които още си спомням или цвета на нечии очи, в които съм била влюбена. Но никога няма да разбере за теб. Няма да й кажа, че изгубих една трета от теглото си в седмицата, в която ме напусна, защото сълзите ми капеха във всяка чиния и всичко горчеше. Жената, която съм днес - майка й, не знаеше защо си тръгна и този въпрос ме поваляше всеки път, когато се опитвах да стана от леглото. Отне ми месеци да заспя, защото бели овчици за мен нямаше. Когато затварях очи, виждах мрак и тъмнина. Мразех тялото си и всяка моя клетка, до която си се докосвал.
Кожата ми настръхваше при мисълта, че някога съм ти принадлежала, че си бил в мен. Нямаше те. А беше навсякъде... И аз не казах на никой къде отиде и защо си тръгна. Не казах на майка ми тогава и сега няма да разкажа на дъщеря ми. Няма нищо поетично в това, което ми причини. А старите романи обичам да чета наум.