Писмо, пропито със сълзи- до МАЙКАТА СЪС СИВИТЕ КОСИ.


Писмо, пропито със сълзи- до МАЙКАТА СЪС СИВИТЕ КОСИ...

Пиша тези редове с огромна мъка и с огромна благодарност към моята майка. Сега, когато вече не съм дете...

Сигурна съм, че след като прочетете тези редове у вас ще породя някакви чувства...

 Мамо, когато ме роди, ти замени дамската чанта със бебешка чанта. Високите обувки- с маратонки. Прическата- с късо
подстригана небрежна кода. 

 Мамо, ти която не спеше по цели нощи, а аз ти се отблагодарявах плачейки още по- силно. 

Мамо, когато след всяка моя беля ти ме прегръщаше, а аз ги правех нарочно- съжалявам, мамо! 

Мамо, когато винаги бях наранена, аз исках и последното парче от шоколада ти, а ти го даваше с усмивка без дори да пророниш дума, без дори да
опиташ - съжалявам , мамо! 

Мамо, ти беше до мен в първият учебен ден, гордееше се. 

Мамо, ти бе с мен през всичките тези години, преглътваше тинейджърските ми лиготии, без дори да разбера колко всъщност съм те наранявала. Когато ти мамо, прибираща се от работа, аз се оплаквах, че съм изморена от учене, а ти мамо ме целуваше и започваше да шеташ- Боже, колко съжалявам, мамо...

Ти, която ти се късаше сърцето, когато дойде време да поема по своят път. Как се отдалечавах, мамо, с моята любов..а ти въпреки болката в сърцето, намери сили да се радваш за мен. За всичките ми болки през годините, които ти съпреживяваше заедно с мен, винаги с мен! 

В деня на моята сватба- тогава вече знаеше, че твоето момиче, всъщност не е твоето малко момиче.. може би гостите виждаха само щастието, но аз мамо, видях и сърчицето как плаче...

Когато забременях с първата си рожба...когато я раждах- мамо, ти плачеше като бебе. Ти мамо бе тази, която ме държеше за ръката всеки път, навсякъде, за всичко! 

Благодаря ти, мамо! Благодаря ти от цялото си детско сърце! Благодаря ти, че жертва себе си, за да изградиш от мен човек!

Господи, благодаря ти, че ми изпрати ангел! 


Е, приятели, избърсах няколко сълзи, докато го пиша...