Мълчание


– Как така е мълчал? През цялото време? Нито дума ли не каза?
– Нито една дума.
– И ти как така разбра, че те обича… много ли …? Когато хората се обичат, си го казват, все пак дори и с други думи като "пази се". Дори и само понякога, даже рядко, но си казват „обичам те“.
– Разбрах че ме обича.
– Как така го разбра ?
– По всичко останало по всяка негова постъпка всичко в него крещи "Обичам
те! ".
… Хиляда души преди това ме обичаха с много думи и много  „обичам те“ и нито един от тях не остана... никой от тях не ме обичаше с жестове например  с една чаша вода като се закашлям, с ризата си или якето си от гърба , докато вали като из ведро през Август, с кротката си прегръдка , докато пищя заради някакво незнайно куче, което така и не ме ухапа. С нежната си целувка когато съм тъжна. 
С дланите си,
които никога не допуснаха моя сълза да падне на пода с ръцете си които не пуснаха моите дори когато казвах че искам да си тръгна …

СТОТИЦИ СА МЕ ОБИЧАЛИ С МНОГО ДУМИ, САМО НА МЪЛЧАНИЕТО ПОВЯРВАХ.