Акростих
Акростих


Трудно е човек да изрази себе си в думи, но с времето и опознаването на човека, самият аз стигнах до извода, че думите самите идват при нас. Те са тези които ни избират и в точният момент описват нашите чувства мечти разочарования надежди. В университета в който уча има един доцент, който е  не просто преподавател, а на първо място Човек с главно Ч . Той е един от малкото хора, които биха се

заприказвали с теб истински и искрено да ти обяснят какво е било преди, какво е сега и да посочи обективно грешките на неговото време и сегашните такива. Та за ето този човек написах акростих, описвайки същността му .

Работата вече го неще , пенсията го зове .

class="MsoNormal">Уроците си той предаде, вече  време е да се поспре .

С труд и постоянство работи през годините до тук.

И сега е време да остави делото си на някой друг .

Рядкост са хората като него .

Удовлетворени от работата си със хора (винаги готов да стане някому опора  )

Същността му е такава , да не е човек над хората , а човек до тях.

Ех , колкомъчно е това , че трябва с него да се разделим .

Винаги ще помним човека, който със своя топъл приветлив глас , ни изнасяше лекции всеки час .