Есе на тема : Предизвикателства пред съвременния учител в основното училище


Човек се ражда на този свят , но едно от съществените неща които трябва да направи е да се образова да се дисциплинира , да изгради себе си като личност , която да може да отсъди кое правилно и кое е неправилно .А ученето на човека започва още от малък , започваме да се учим ,да се храним,да вървим,

да се обличаме .Неща потребни на всеки му в този живот , но малко от тези неща могат да ни изградят като личности и да посеят в умовете ми семето на знанието . Това е работа на нашите учители , хората които дванадесет години са близо до нас и ни придават от свойте знания . Аристип  е казал „Децата трябва да се учат на това, което ще им бъде от полза, когато пораснат“, всичко е една подготовка за живота по време на училището и след
него , уроци за цял живот които ще са от полза за напред.

     Обучението и възпитанието като базисни дейности в образованието се осъществяват в съответсктвие с определен личностен идеал и целят въплъщаване на ценности и норми, свързани са с изучаване и усвояване на социални роли , както и с възприемане на конкретна перспектива , засягаща индивидуалните възможности за публичен живот и принос.Тове е въздействие при което се акцентира на изричното внушение на модели , образи и правила  с оглед изграждане на личностните характеристики : жизнена позиция, интереси, морал . Възпитанието е едно от най- важните социални средства за моделиране на чавешките поколения, които се паждат асоциални (Durkheim 1956  ). Според Дюркем образованието има за цел да подбуди и развие у детето определен брой физически, интелектуални и марални състояния, които  представят обществото и специфичната социална среда . Така целта е да се създаде едно нормативно същество, имащо чувство за правилата. Това изисква присъствието на поколения от възрастни, поколения от млади и едно действие, упражнено от първите върху вторите с оглед засилванехомогенността на обществото. Според Дюркем дисциплината е моралът на образователната общност и н обществото, а индивидът трябва да се учи да зачита правилата и да изпълнява задълженията , да стане нормирано същество. В представите на Дюркем дисциплината е нещо добро и необходимо, а в дългасрочна перспектива тя създава уважение към законността, към безличния закон – с неговата обективност и мащаб.

        Един от проблемите на днешните учители е дисциплината в училище. Много от младите учители са неуверени и неспособни да въведат ред в часовете си . Подходът им е грешен или  повишават тон или няма отношение и просто си карат по уроко . Отношението е другия проблем . Някой от учителите са решили да станат просто заплатаджии , които да си вземат едни пари и работата им да е лека, влизат изпяват си песента и кой колкото разбарал, има учебници и следва плана спуснат от министерството. А другият тип учили са тези , които те заливат с информация сякаш си някоя кофа която трябва да запълнят с определено количество материал. Плутарх е казал „Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“ . Друг важен проблем е преподаването в  двадесет и първи век е употреата на компютри , интерактивна дъска , когато един учител ползва тези технологии, но не е наясно много с тях и попита пред учениците , понеже те са от поколението дигитални хора и знаят доста в тази сфера , учителят малко или много губи авторитета си и ученика си казва , та аз знам повече и интереса му към самия учител спада следователно и към предмета му . Учителят трябва постоянно да се обучава спрямо методите които навлизат в убочението на учениците , Джон Дюи е казал че „Ако днес преподаваме така, както сме преподавали вчера, ние ограбваме нашите деца за утре“ , не трябва да робуваме на дадено време , а да сме в крак с времето в което сме тук и сега. Не потребно нико му да учим децата да учат наизуст, трябва да ги научим на това да научат нещо на разберат нещо, да го осъзнаят защо е така ,защото ние хората не сме машини или  документи , които са просто носители на дадена информация, ние сме мислещи същества , съзнанието ни разсъждава и се развива,  Симон Вейл е написа ла „Най-важната част от образованието е преподаването на смисъла на това да се знае…“ .  

     Днешните деца живеят във време без морални граници , пошлостта е навсякаде около нас . Време на обезверяване  и липса на интерес . Работата на един учител е на само да научи децата да мислят и разсъждават , а да изгради в тях модела на научаване , а не на наизустяване. Учителят трябва да е пример за учениците си трябва да има авторитет , задачата му е не само да образова тези млади хора , а да изгради от тях личности .