Просто аз
Просто аз


Залезът беше прекрасен. бавно и мъгливо се спускаше надолу .. с тъжно изражение .. каквото беше и моето ... все едно ме разбираше и усещаше моята болка , докосваше ме със залязващите си лъчи и ми съчувстваше , болеше го както и мен .
  Неспирни нощи ме гледаше и премисляше какво изпитвам аз .
0 0 40px; border: none; padding: 0px;">нямаше как да ми помогне , но самата мисъл , че той беше до мен , ми даваше сили да продължа да се боря .
Напираше да излезе да се разходи - да почувства и други изблици , не само болката и тъгата. Исках да си замине , да престана да чувствам
тъгата и самотата , но не можех без него.

Умът ми надделя над сърцето , подсказваше ми , че ще страдам , но не го послушах  , и сега съм обградена от лоши мисли , лоши чувства и лоши действия .
Тази моя грешка ме накара да преосмисля живота си - накара ме да повярвам ,че  рано или късно аз пак ще се смея и пак ще се радвам на живота. Промяната е голяма , но се радвам , че постъпих така .
Хора винаги мислете какво правите или заради кого правите ... дали си заслужава или само напразно се залъгвате .
Аз вярвам , че доброто винаги побеждава , но трябва да се потрудим за това нещо ... и тогава ще останем доволни от себе си и от  заслужената победа която сме извоювали  с труд и кураж.