Растящата самота в днешно време


   Растящата самота е процес на обособяване на човека като самостоятелна личност. С времето хората се откъсват от различни окови, които им дават някаква сигурност. Това откъсване означава отделяне, индивидуализиране. Както, когато скъсаш конците, с които е зашито копчето на някоя риза. Тогава то се озовава на земята и вече не е част от ризата, а е просто едно копче насред света...
   Така е и с хората. С

напредването на възрастта човек "осъзнава своята самота, своята отделеност от другите". Няма кой да му казва, какво да прави, което означава, че сам поема отговорността за действията си. Получава по-голяма свобода и независимост, но това е съпроводено с несигурност. И идва моментът, в който всеки търси поредните окови в които да се вкопчи или наречено по друг начин " бягство от свободата". Готов е да се откаже от своята самостоятелност и
индивидуалност, да създаде нови връзки със заобикалящите го, за да се освободи от това чувство на самота. Но в днешно време възникват трудности в общуването сред младите и в утвърждаването им като личности сред цялата зараждаща се агресия, завист и изолираност. Основният тип комуникация е този в интернет пространството. В процеса на индивидуализация, когато едно дете се отделя от първоначалните окови, започва да се лута в пространството. Губи сигурността, която са му давали те. И сблъсквайки се с пречките в общуването се затваря или търси друг начин на изразяване. Това подтиква младите да се вкопчват в наличните и най-лесно достъпни платформи, а именно социалните мрежи. Там намират комуникацията и близостта с останалите, която е все по-трудна за постигане в естествената среда. Но реално те се изолират изцяло. Получават една фалшива увереност и изграждат своя собствен свят - илюзорен, непълноценен, което ги прави уязвими за външния, истински живот. Това обсебване от технологиите води до една масова изолация от света, което от своя страна показва растящата самота в днешно време.