Български манталитет


За съжаление по мое мнение ние българите сме едни от най-мрънкащите нации. Винаги нещо не ни е наред. Винаги има нещо, от което не сме доволни-я работата ни е трудна, я заплатата малко или вечно сме болни и търсим внимание и съчувствие. Все някой друг ни е виновен. А толкова е лесно да погледнем себе си. Да се замислим какво ние правим за да подобрим живота си и този на нашите близки. За да може преди да оплакваме съдбата си да си
кажем, че поне всичко сме опитали. Много е лесно да чакаме някой да свърши нашата работа и да ни каже как да направим това или онова. И така ние пак не сме виновни,виновен е този, който ни е посъветвал. Ми да така май по лесно се живее. Не обичаме да рискуваме, така избягваме възможността да се провалим.А това е най-страшното - да признаем провала си. Страха хората да ни се присмиват. А дали не е по добре да опитаме, пък каквото стане. Може и
да се получи. Най-страшното е да трябва да пробваме отново. Но и да си знаем "цената". Защото тук идва и момента с вечно знаещият и можещ българин. Ние сме компетентни по всички теми и държим да кажем мнението си (в повечето случаи не по търсено). Не дай си боже някой да не се съгласи с  нас-та той нищо не разбира. Искаме и очакваме от хората това, което самите ние не даваме. И се ядосваме от отношението ни, което пък е отражение на нашето. Историята ни помни колко силен и борбен народ сме. И днес водим тези битки, но някак си всеки сам за себе си. За късчето хляб. А когато трябва да се изправим и борим за общото благо, тогава се крием.Тогава си казваме, че това не е наш проблем, това не ни засяга и няма за какво да се  борим. Жалко, защото трябва да сме едно цяло и тогава ще постигнем много, започвайки промяната от самите нас.