Ароматни сънища
Ароматни сънища



 В тихата есенна нощ тя седеше на дивана в уютно подредения хол и четеше, завладяна от размисли за големия живот, за голямата мисъл. Четеше, забравила всичко, но по същото време по успоредната магистрала на съзнанието й препускаха спомените за извървения път. И тогава почувства заслужена гордост, че е успяла да мине през страданията и препятствията, които осмислят живота и смъртта.
Плочата на пуснатият грамофон
се въртеше плавно и в хола звучеше Петата симфония на Бетховен, възхваляваща човешкия дух, устремил се към светлина. Прекрасната мелодия с величав и строг характер преливаше от нежна въздишка и спокойна размисъл в спокойно звучене на съдбата, пораждащо чувство да върви и да лети. В същото време жилището  мълчеше в своята собствена тишина, сякаш заслушено не толкова в музиката, колкото в размислите на своя
обитател.  
Младата жена следеше в някаква странна забрава страница след страница спомените, съкровените изповеди и размисли на автора-герой, докато стигна до една от неговите милващи душата мисли: 

"Когато осмислим своята роля на земята, макар и най-скромната и незабележима, тогава бихме били истински щастливи! Само тогава може да се живее и умира спокойно, защото това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта!"

Колко силно и правдиво го бе казал твореца?! Искаше й се, ако можеше всеки с основание да му каже : 
"За всяко нещо може да се говори красиво, но най-хубави са думите за добрия човек, песните за добрите хора."

Но имаше такива, които все го питаха и питаха : „ А как да живеем? Как да се оправиме със сложните кръстопътища на живота, където няма никакви пътни знаци."

Повдигана очи като погледът й съвсем случайно се спря на филодендрона, който заемаше целия десен ъгъл на хола. Големите му, пръстеновидно нарязани листа като разперени ръце се протягаха за прегръдка към нея. И тя с признателна усмивка, примесена с чувствена нежност на благодарност го поздрави с пожелание да краси в мир и радост жилището и да й напомня винаги за любовта.
Облада я някакъв неосъзнат трепет и неудържимо влечение да се гмурне в това радостно въображение, което светеше в блесналите погледи на всичко в което се отразяваше. Опознала тъгата и радостта на самотните размисли под лъчистия поглед на слънчевите лъчи тя радостно се усмихна на розовеещото се в далечината бъдеще. Там я чакаше познатата пътека, която се светлееше в нощта и сякаш бягаше пред нея, за да я изпревари.
  Съмна се. Младата жена  лежеше в полумрака на притихналата къща, а до камината засвири събудилият се щурец. Пред погледа й се мяркаха спомени и картини от живота в големия град. Стана и повдигна падналата призрамка на ефирната си нощница. Примижваше и внимателно подреждаше миглите на сънените си очи. Протегна ръцете си нагоре вдишвайки плавно свежестта на топлото утро. Пред нея се откри хълмистото поле, тържествуващо с всяко радостно обагрило се дърво, с всеки храст и всяко стръкче трева, окъпани от благославящото ги слънце и приветствани от песните на влюбените славеи и чучулигите, литнали в прозрачната синева на топлият есенен ден!