Случайности или не


Вярвате ли в случайностите ? Аз не вярвах, до преди четири, пет години, но животът те завърта и разбирал че случайностите, не са чак толкова случайни. Още като ученичка от приятели се запознах с вече от 3 години моя съпруг. Той излизаше с най-добрата ми приятелка. Тогава с него не можехме да се понасяме, той че дразнеше и аз него също. После разбрахме че така сме си показвали че може да стане нещо по-различно. Те
скъсаха и така контактите ни приключиха. Година по късно се намерихме във фейсбук и от там нататък всичко са така наречените случайности. Тръгнахме на рождения ден на неговата бивша приятелка, и моя най-добра приятелка. Няколко месеца по-късно празнувахме първата си нова година заедно, на нея си пожелахме точно в 0 часа, че ще бъдем винаги така щастливи. Завърших училище, започнах работа и заживяхме заедно. След един тежък работен ден и за
деамата решихме че ще се женим. И понеже и двамата сме зодия близнаци и сме си луди глави по рождение, заминахме на почивка, точно на датата на първата си годишнина ( по случайност се получи така). След като се върнахме за 2 месеца организирахме сватбата и на датата на раждането на едно не случайно дете за нас ние се омъжихме. Още няколко месеца по-късно, на датата на която се  запознахме за пръв път, разбрахме че ще ставаме родители. Детенцето ни се роди малко след рождения ден на много близък за мен човек.  Година и половина след това на рождения ден на едната баба, живота ми отне друг много важен за мен човек. След всички тези случайности или не чак толкова случайни неща.  Разбрах че живота не е случайност, и за всеки е предвещано всичко до послената секундичка и дори да се опитваме да избегнем нещо, няма как да го направим. Наслаждавайте се на живота, случайност или не вие сами ще разберете след време, какво е било.