Детството на едно момиче


Бях на около 13 години, живееха на село с майка ми, баща ми, сестра ми и брат ми. Децтвото ми не беше от най прекрасните. Спомням си как гледах малкия ми брат и сестра ми. Понякога дори често се нашагале да ходя с овцете на баща ми на паша. Това се случваше всички месец продължаваше около 2 седмици. Баща ми винаги казваше ти отиди аз ще дойда по късно да те сменя но това никога не се случи. Слагах си храна в една торбичка за да имам през целия
ден. Понякога когато закъснявах малко майка ми ме биеше понеже съм била лошо дете и не слушам. Разбира се аз се захласвах в игра не е било умишлено. Тогава направих голяма грешка имаше едно момче. Мислех че съм влюбена избягах с него. Нашите ме намериха, баща ми ме преби от бой с една железна тръба. Всеки път когато се сетеше отново ме пребиваше това продължи доста дълго време. Веднъж ме би изгони ме от вкъщи беше зима. А аз бях по чорапи,
спомням си само как тичах скриха се в една стара къща. Останах там беше ме много страг, защото той ме биеше много лошо винаги по седмица не можех да стана от леглото. Общо взето често се случваше, но аз мислех че вината е в мен. Избягах защото ми беше писнало да съм детегледачка и овчарка. Тогава това момче се държеше с мен като с човек, до този момент това не се беше случвало. Сега съм на 24 имам дете то е моето щастие. Чудя се бих ли могла някога да причинят това на моята дъщеря. По добре са умра от колкото да измъчвам слънцето в живота ми. Аз ли бях лоша или те просто бяха лоши родители. Може би самата бедност в която живеехме ги беше узлобила така, явно е нямало върху кого другиго да си изкарат нервите. Но аз все пак ги обичам те са мой родители. Малка част от моя живот.!                                                                     Р. К