Искайте и ще ви се даде!


„За да направиш прерия е нужно - пчела и детелина и една мечта голяма. Ако мечтата е достатъчно голяма, може без пчела и детелина” - е възкликнала великата американска поетеса Емили Дикинсън. Всеки човек таи дълбоко в сърцето си безброй мечти и желания, но не всеки има

волята да ги осъществи. Пометени от въртележката на ежедневните грижи и задължения – училище, работа, семейство, почти всеки се оплаква, че не му остава време да превърне мечтите си в реалност.
Roman","serif"">

Повечето хора са нещастни заради несбъднатите си желания. Все се оплакват, че не им достигат пари, че не могат да осъществят мечтаното пътуване или да получат желаната работа. Но в Библията се казва: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори”. И точно в тези думи е събрана толкова много мъдрост!!! Животът показва, че ние сме творци на собствената си реалност. Единственото условие е да осъзнаем какво всъщност искаме.                                                             А ти, приятелю мой, поискай и ще ти бъде дадено, но за да си го вземеш, трябва първо да решиш какво наистина искаш. Може би едва тогава ще си потърсил и намерил онова, което ще ти се даде.

Ето аз, въпреки моя малък житейски опит, съм свидетел колко много мои връстници могат да се справят успешно, но все не вярват в добрия изход. А ние трябва да вярваме, дори да имаме безброй препядствия пред нас. Мислим ли мъдро и правилно ще бъдем възнаградени. Абсолютно съм съгласна с това, което казва Ноел Батън: - „Нашият единствен враг и единственото ни истинско богатство е собственото ни мислене”.

Често, мислейки, казваме какво „Не” искаме, вместо какво искаме – не искам да съм беден, не искам да съм тъжен, писна ми да съм самотен... Ако сме толкова негативни какво ще стане с нас?! Може би стъпвайки здраво в реалността, трябвя да се концентрираме върху онова, което сърцето ни желае силно. Нашата награда ще ни бъде дадена за онази упоритост, с която постигаме целта си. И тогава ще повярваме на думите на Левски – „Дела трябват, а не думи!”

И в този ред на мисли си спомних за моята стара приятелка, с която се срещам рядко, защото е в друга страна. Винаги ще бъде пред очите ми онзи момент, когато внезапно загуби родителите си. Мария изведнъж се промени. Мъдростта, с която постъпваше към всичко в този момент, като че ли не и подхождаше. Дълбоката скръб в очите й я правеше различна от нас. Мина малко време и та се превърна в силна и борбена девойка. Не обичаше да я съжаляват. Скръбта и мъката не я повалиха. Успя да завърши училище и тръгна след своята мечта – да обиколи света. Никога не ме забрави, нито аз нея. Топлотата в нейния глас по време на редките ни разговори ми действаше успокояващо. И аз във всеки такъв момент бях убедена, че ще последвам и моите мечти, защото тя, моята приятелка, ми беше пътеводна звезда. Убедих се, че човек не трябва да се моли за място под слънцето, а просто твърдо трябва да реши какво иска и да се бори, за да си го вземе.

Приятели мои, запомнете, че светът който ни заобикаля се превръща в огледално отражение на нашия вътрешен свят. И още нещо, знайте, че дори и най-дългият път започва с първата крачка. Нужно е просто да я направим!