Български манталитет


За съжаление според мен българите сме едни от най-мрънкащите нации.Винаги нещо не ни е наред- я заплатата ни е малка , я работата ни е трудна или труда ни е недооценен.А ние сме най-знаещите и най-можещите.Винаги даваме мнението си (в повечето случаи не поискано).Разхождайки се по улицата виждам само сърдити и замислени лица.Лица сякаш без душа.Разминавайки се дори отвръщаме глава в страни ,за да не ни се наложи да водим разговор.Не
обичаме да рискуваме .И то не защото не вярваме в себе си ,а защото ни е страх .Страх ни е да се провалим ,да не би да не оправдаем нечии чужди очаквания.Страх ни е да кажем да може би сгреших ,но поне опитах .Това да признаем провала си означава ,че трябва да го кажем на глас,казано на глас звучи много по-страшно от колкото е .Много по-лесно е да стоим и да чакаме.Да чакаме някой да дойде и да ни помогне,да ни каже кое как и кога да
направим.Така ние няма да сме виновни ако нещо се обърка.Има някой ,който да поеме цялата вина и тежест на провала.Така сме и в работата си.Твърдим ,че не ни плащат достатъчно .А замисляме ли се дали ние даваме достатъчно.Днес повече и по-качествено ли работим от вчера.Не мисля.Много е изморително винаги да търсим вина,да гледаме в чуждото "канче",да следим съседа да стъпи на криво.Много по лесно е да погледнем себе си.Да започнем промяната от себе си и тогава да изискваме от другите.Историята ни помни ,колко силни можем да бъдем.Днес също виждам битки ,но всеки води собствената си война.И ако това лошо което виждаме на улицата,по телевизията не ни засяга пряко не взимаме участие.Не ни засяга и само се молим да не ни сполети нас.Не сме единни и за това имаме чудесна поговорка "Една птичка ,пролет не прави".А защо не опитаме да бъдем заедно ,да бъдем единни .Нека опитаме и да видим какво ще се случи.Нали сме много зле ,тогава какво ще изгубим ако опитаме.Може би време ,време което губим в завист,злоба и мисли с какво заслужихме това и защо точно на нас.Хайде сега да опитаме да подобрим мисленето си и да видим дали нещо няма да се подобри.Дали няма да започнем да забелязваме малките неща в ежедневието ни.И не само да ги забелязваме ,но и да им се радваме.Да поздравим минаващият непознат покрай нас.Да купим плодове и зеленчуци от бабата на пазара,а не от големият хипермаркет.И още много на пръв поглед простички неща,но неща които с времето ще донесат позитиви за ,които ние вече ще сме узрели.Узрели за да видим доброто и хубавото.Нека започнем промяната от нас.